Отбелзяваме последния ден от Страстната седмица. Православната църква чества Велика събота. В храмовете в цялата страна ще бъде разпространен Благодатният огън.
На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос, пребиваването на Неговото тяло в гроба, слизането Му в ада за възвестяване на победата над смъртта и за избавлението на душите.
По обичая на юдеите, Йосиф и Никодим снели тялото Господне от кръста, обвили го в платно с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението си. Невярвайки на предсказаното и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото, те измолили от Пилат военна стража, която да пази гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
С кръстната си смърт Спасителят изкупува греховете на човечеството и отново отваря райските двери. Това се случва на следващия ден – в неделята на Великден.
Богослужението на Велика събота започва от сутринта и продължава до вечерта, когато плащеницата се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.
В полунощ на събота срещу неделя вярващите се поздравяват с „Христос возкресе! – Воистина возкресе!“. Богомолците в храмовете посрещат светлия миг със свещи, запалени с Благодатния огън, донесен от Йерусалим. Огънят е най-великото чудо, което се случва в параклиса на Божи гроб.
За да се избегне и най-малкото подозрение, че при запалването му има човешка намеса, параклисът на Божи гроб се проверява за всякакви запалителни средства.
След това вратите на Божи гроб се запечатват с голяма пита пчелен восък. Върху него слагат печатите си духовниците от католическата, арменската и коптската църкви, които имат параклиси в големия храм при Божи гроб.
При слизането на Благодатния огън в параклиса е само йерусалимският патриарх. Известно време пламъкът не топли и не пари. С него патриархът запалва снопчета от по 33 свещи, които държи в ръцете си и ги изнася на поклонниците в храма.
Оттам Благодатният свещен огън тръгва по целия свят.