Успение Богородично

Успение Богородично е посветен на смъртта на Божията майка или на успението й̀. Според преданието, на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло.

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации.

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Исус обаче не е пожелал да вземе и баща си, дърводелеца Йосиф.

Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.

Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни“.

Гръцката православна църква “Успение Богородично” в Йерусалим, изградена на мястото, където според Преданието е бил гробът на Пресвета Богородица. Храмът е изграден от кръстоносците върху останките на византийска базилика.

Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват стария храм.

Днес отбелязваме Успение Богородично
Храмът “Успение Богородично” в Йерусалим

Традиции

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.

На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле кашаварено житоцаревица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Разрешава се риба. Вярващите даряват на църквата свещи, домашнотъкано платно, месал, кърпа и пари.

Поверия

Според поверията, на 14 август вечерта, жените, които искали да имат дете, молели Богородица да им помогне, носели дарове и оставали да преспят в църквите, носещи нейното име. Те вярвали, че тя ще им помогне да се сдобият с отроче. На 15 август всички млади жени не трябвало да се докосват до нищо с червен цвят, за да не останат бездетни.

Празничната трапеза

Обредна трапеза: варено жито, царевица, пшеница, питка, каша от пиле, грозде, диня, мед.

Честито на всички именници, които празнуват днес на Успение Богородично – МАРИ, МАРИАМ, МАРИАН, МАРИАНА, МАРИЕЛА, МАРИЕТА, МАРИНА, МАРИН, МАРИНЧО, МАРИО, МАРИУС, МАРИЦА, МАРИЯ, МАРИЯН, МАРИЯНА, МАРЛЕНА, МАРУСЯ, МАРУША, МАРУЦА, АНА-МАРИЯ, МАРА, МАРИАН, МАРИАНА, МАРИЕЛА, МАРИЕТА, МАРИН, МАРИНА, МАРИНЕЛА, МАРИО, МАРИОЛА, МАРИЯ, МАРИЯ-МАГДАЛЕНА, МАРИЯН, МАРИЯНА, МАРУСЯ, МАРЯНА, МАРИЙКА, Марин, Марина, Мария, ПРЕСЛАВ, ПРЕСЛАВА, ПРЕСЛАВ, ПРЕСЛАВА, Мара, Маруша, Марушка, Преслав, Преслава

loading...