Казвам се Венета, на 27 години. Отгледана съм от истерична майка, която в момента се лекува от неврози, съпругът ми е морален насилник, заради когото тригодишната ми дъщеря расте неспокойно дете. Наложи се да напусна работа, защото тя непрекъснато е болна, а никой от близките ни не ми помага в отглеждането й. Най-малко моята истерична майка.
Съпругът ми е егоист, нарцис и се грижи само за себе си. Наскоро осъзнах, че никога не ме е обичал. Отнася се към мен, сякаш не съм му съпруга, а домашна прислужница: трябва да сготвиш, да изчистиш, да изкъпеш детето и т.н. Не се интересува, че понякога се чувствам зле или не съм се наспала достатъчно. Потиска ме, мачка и унижава.
За най-малката грешка и дреболия ме заплашва с развод. За съжаление дъщеря ми става свидетел на грубото му поведение и после имитира отношението му. С времето разбирам, че съжителството с него вреди на мен и детето ми. Знам, че трябва да се разведа, но е трудно. Женени сме от седем години, имаме обща ипотека, аз не работя, а преди да забременея бях обикновен офис – мениджър.
Оплаках се на родителите му, ала и те са безсилни. Свекърва ми ме съветва да се примиря, да мълча и да се опитам да намеря общ език с него. Само че с човек като съпруга ми е на практика невъзможно да се разбереш. Чувствам се ненужна и потъпкана.
Венета
