Това е историята на една подло предадена жена. Моята история!
Някога с него се оженихме по любов. И двамата бяхме млади и безумно влюбени един в друг. Не послушахме родителите си, които ни съветваха да не бързаме да се обвързваме сериозно. Моите не одобряваха избора ми за съпруг, а неговите се страхуваха да не им увиснем на врата. Майка ми казваше, че трябва да изядем една торба сол, за да опознаем човека до себе си. Първо трябвало да поживеем заедно, да видим дали сме един за друг и тогава да се женим. Но кой да слуша „старите“.
Щастливи, че ще ставаме семейство, с Ангел направихме скромно тържество, на което поканихме само няколко близки приятели. Броени месеци след като сключихме брак, еуфорията се изпари и колкото да не ни се искаше, се наложи да свалим розовите очила и да погледнем реалността в очите. Казано накратко, парите свършиха, а с тях си отиде и любовта. И понеже не послушахме родителите си, никой от тях не ни протегна ръка в трудните моменти.Лична драма: След всяка буря изгрява слънце, но не ми останаха силиПреди няколко години се омъжих за човек, с когото вярвах, че ще остарея.
Със съпруга ми живеехме на квартира. Който е имал хазяи, знае, че с единия крак винаги си на улицата. Дълго обмисляхме какво да правим и накрая решихме да изтеглим ипотечен кредит. Хем няма да пълним джобовете на чужди хора, хем един ден жилището ще си е наше. Не беше никак лесно, но успяхме, станахме собственици на тристаен апартамент – красив, с бели стени и… празен. Нямахме мебели и посуда, с изключение на един стар диван, маса и няколко чинии. Спомням си как стоях по средата на коридора, вперила поглед в тавана. Именно тогава си дадох сметка, че вече не сме деца, а възрастни хора с отговорности и ангажименти. Първата вечер в новото ни жилище премина в колебания, тъга, но и надежди за бъдещето. Спомням си и друго – че докато аз се чудех какво да сготвя за вечеря, Ангел изпадна в нервна криза, защото искаше да гледа футбол, а малкият ни телевизор не работеше.
На сутринта се събудих, решена на всяка цена да се преборя с трудностите. Днес дълбоко благодаря на Бог, че каквото и да ми се случеше, не допусках отчаянието да ме сломи. Пет години работех на две места. През деня се блъсках в производствения цех и щом смяната ми свършеше, тичах в търговската верига, където бях служител на 4 часа. Прибирах се вечер, капнала от умора. Нямах сили и желание за нищо. Най-важната ми цел беше да плащаме ипотеката и да се обзаведем що-годе нормално. С времето под очите ми се появиха сенки, отслабнах с почти 10 килограма, а от косата ми надничаха няколко бели косъма. Ангел не се вълнуваше чак толкова. От близо година си бе намерил нова работа и за мое учудване доста бързо напредваше в кариерата. Само за 7-8 месеца стана дясната ръка на шефката, макар да нямаше кой знае какви знания и квалификация.
Независимо че работех до късно вечер, Ангел започна да се прибира след мен. Гледах го и се чудех това ли е моят съпруг – с изискан костюм, в едната ръка носеше лаптопа си, а с другата дрънкаше ключовете на служебното БМВ, което шефката му бе поверила. И тогава най-неочаквано забременях. Ангел не прие добре новината. Развика се, разкрещя се и с насочен към лицето ми пръст истерично ме обвини, че искам да съсипя кариерата му, но номерът ми нямало да мине. Може би тогава за първи път изпитах ненавист към този човек. Как смее да ръси подобни глупости, при положение че години наред почти сама се блъсках с всичко?
Отдавна вече не бяхме влюбените, които дръзнаха да се изправят срещу родителите си, а най-обикновена отегчена семейна двойка.
От устата на мъжа си чувах едно и също: „Шефката ме чака. Имаме събрание и бързам. Нямам време…“ А къде беше моето място в живота му? Та той дори не се заинтересува какъв е полът на детето, какво име ще му дадем, розови или сини дрешки ще купуваме. Не дойде в болницата, когато родих, не дойде и на изписването. Добре поне, че родителите ми простиха и с обич прегърнаха внучката си. Мама си взе отпуск, за да може да ми помага поне в началото и да ме научи как се гледа дете. А Ангел въобще не се прибираше. Вече бях сигурна, че друга жена е заела мястото ми в сърцето му.
Месец по-късно, някъде към 7 вечерта, чух, че се звъни на вратата. Не подозирах какво ме очаква и отворих. Насреща ми стоеше приятна дама около 50-те, добре облечена.
Непознатата поздрави и учтиво попита може ли да влезе. Кимнах с глава и я поканих в хола. Всъщност очаквах това посещение, само не знаех коя е жената. Тя веднага се представи – Нора, шефка на Ангел и негова любима. Точно тази дума използва – любима. Не любовница, а господарка на сърцето му. Не знаех как да реагирам, просто я слушах.
„Вижте какво, скъпа – започна тя. – Вече сте разбрала, че мъжът ви не ви обича и не иска да продължи фалшивия си брак. Затова ще ви предложим нещо – говоря и от негово име. Изглеждате ми интелигентна жена и вярвам, че ще се възползвате от предложението ни. Знам, че изплащате ипотека. На Ангел няма как да разчитате, защото той отдавна ви обърна гръб. Нека се споразумеем – аз ще ви дам пари, за да изплатите останалата част от жилището, а вие ще дадете развод на съпруга си. Млада сте още, помислете за бъдещето си. Наистина ли искате да живеете с мъж, който не ви обича?“
Няколко секунди втренчено се взирахме една в друга. Беше любезна, но в думите й имаше нотки на пренебрежение. Усетих, че гледа на мен като на стока за продан. От другата стая дъщеря ми изплака и отидох да я нагледам. Когато се върнах в антрето, Нора си беше отишла, а на масата бе оставила визитна картичка. Застанах до прозореца с бебето в ръце и дълго оглеждах преминаващите двойки. Някои изглеждаха щастливи, на други им личеше, че вече са отегчени. Два дни по-късно изпратих банковата си сметка на Нора. Тя изпълни обещанието си, аз – своето. Разводът с Ангел мина леко, без проблеми. От съдебната зала излязох с половин сърце.
От този ден изминаха 3 години. Лека-полека започнах да си стъпвам на краката. Вече не се налага да изплащам ипотека, затова и няма нужда да работя на две места.
Имам много повече време за себе си и дъщеря си. Но ето че отскоро Ангел започна да ми звъни. Търси ме денем и нощем, плаче по телефона и ме умолява да му дам още един шанс. Знам, че лъже. Лъже, защото е отчаян, самотен и безработен. Преди месец, докато с приятелка празнувахме рождения й ден в заведение, случайно видях Нора на съседната маса. Не беше сама, а в компанията на млад и привлекателен мъж. Тя също ме забеляза и ми кимна с глава, но нищо повече. Вероятно и за него си е платила. Не я осъждам – има пари, купува си любовници. А Ангел се оказа просто един провалил се жиголо.
