Той ме блъсна в колата си и яростно се обърна към мен. В следващия момент усетих как юмрукът му се заби в лявата страна на челюстта ми. От силния удар залитнах, удряйки главата си в прозореца. Но това не беше краят. Изведнъж Галин ме хвана за косата, погледна ме с отвращение и ме изхвърли на улицата. Беше един след полунощ. Два дни по-късно се наложи да посетя спешното отделение, защото не можех да си да помръдна врата.
„Как се контузихте?“ – попита ме младият лекар. Въздъхнах. „Бях на детско парти. Едно от децата ме нарани случайно.“ Това беше една от лъжите, с които често заблуждавах околните. Как можех да му кажа: „Той ме блъсна…“? Срамувах се да призная истината, а така или иначе вярвах, че съм виновна. Лекарят гневно впи очи в синините около гърлото и ръцете ми. Усещах напрежението му, докато пишеше рецептата за болкоуспокояващо.
По-късно същата седмица с колега бяхме на голф игрището. Посягайки да взема бутилката с вода, ръкавът на блузата ми се вдигна, излагайки на показ синините на ръцете ми. Колегата се приближи до мен и ме погледна в очите: „Моля те, не ми казвай, че си се ударила, Кристин.“ Отместих поглед.
Когато преди шест години се запознах с Галин, той беше любящ, мил и внимателен. Влюбена в него до уши, не го напуснах при първия му изблик на гняв. Обичах го и повярвах на думите му, че това никога повече няма да се повтори. За съжаление в онзи момент не знаех, че ужасът едва сега започва. В течение на няколко години се научих да виждам себе си през неговите очи: непривлекателна, грозна и глупава. Първият път, когато ме преби, Галин успя да ме убеди, че вината е моя. Скоро се научих да поемам цялата вина и отговорност за неговите яростни изблици. Вярвах му, че е най-доброто за мен, защото никой няма да погледне жена като мен. Сега ми се иска да върна времето назад и да му кажа, че той беше този, който отвращаваше хората, а не аз.
В крайна сметка не го напуснах. Не споделих и с близките си, че съм жертва на насилие. Разказах им, едва когато четири години по-късно той ме напусна заради друга жена. Днес не крия историята си, за да помогна на племенниците си, на приятелките си, на колежките си. Обществото често се чуди защо красиви, интелигентни жени се влюбват в насилници. Истината е, че ужасът се случва постепенно. Започва със саркастично извинение, ескалира до ритници и шамари, последвано от обещания, че това повече няма да се повтори.
Може би познавате някоя жена, която е жертва на насилие и се питате защо не го напуска. Вероятно тя се страхува, че никой друг няма да я обича. Може би има деца и не знае как да се грижи сама за тях. Може да е заплашил, че ще я убие. Той може да е влиятелен човек, харесван в обществото и тя да се опасява, че никой няма да й повярва. Бъдете до нея! Помогнете й, ако можете! Познайте признаците на насилие. И научете децата си на здрави взаимоотношения – дължите им го.
