Преди пет години се запознах с бъдещия си съпруг. Връзката ни се разви бързо и скоро се оженихме. С чисто сърце мога да заявя, че бракът ни наистина беше щастлив.
Единственият проблем се оказа невъзможността ми да забременея. Въпреки че се лекувах няколко пъти в различни клиники, лечението не даде резултат. В отчаянието си заминах за чужбина, надявайки се най-накрая да открия спасение.
Но когато се върнах, установих, че съпругът ми е изстинал към мен. Избягваше присъствието ми, дори се премести да спи в друга стая. Две седмици по-късно той ми призна, че е спал със сестра ми Тина. Не можах да понеса предателството му и се изнесох от общия ни дом.
Оттогава изминаха три месеца. Неотдавна сестра ми започна да ме тероризира. Оказа се, че е бременна от съпруга ми и иска да я подкрепя. Според нея, въпреки че ми заби нож в гърба, ние все още сме семейство и не бива да ѝ се сърдя.
Ядосана от наглостта ѝ, я помолих повече да не ме търси. Това обаче не я спря. Миналата седмица Тина дойде в офиса и пред всички колеги ме обвини в безразличие и егоизъм. Искаше ми се да потъна в земята от срам. Още на другия ден си подадох оставката. Решила съм да се преместя в друг град и да си намеря нова работа. С чисто сърце казвам – позволих на сестра ми да ми разбие брака, но няма да я оставя да съсипе и живота ми.
