„В една тиха гора, разкриваща своите древни тайни, се издига едно легендарно дърво. Считано за най-старото иглолистно дърво в нашата държава и едно от най-старите в света, то притежава величие и възраст, достигаща над 1300 години. Дървото носи името на лесовъда Костадин Байкушев, който през 1897 година го открива и описва с огромно възхищение. Срещата с тази природна красота и сила е неподражаемо изживяване! Поклоняваме се пред величието, красотата и мъдростта, които природата ни подарява!“ – Андреа
„Гол излязох от утробата на майка си и гол ще си отида. Господ дал, Господ взел; да бъде благословено името на Господа!“ – Йов 1:21
„В една тиха гора, разкриваща своите древни тайни, се издига едно легендарно дърво. Считано за най-старото иглолистно дърво в нашата държава и едно от най-старите в света, то притежава величие и възраст, достигаща над 1300 години. Дървото носи името на лесовъда Костадин Байкушев, който през 1897 година го открива и описва с огромно възхищение. Срещата с тази природна красота и сила е неподражаемо изживяване! Поклоняваме се пред величието, красотата и мъдростта, които природата ни подарява!“ – Андреа
„Гол излязох от утробата на майка си и гол ще си отида. Господ дал, Господ взел; да бъде благословено името на Господа!“ – Йов 1:21
Андреа изпълнява фолклорната песен „Пустоно, лудо и младо“ в музикалния проект „Lights“. Тя започва да пее тази известна песен още в ученическите си години, когато е била част от хора „Сидера“, основан през 1994 година под ръководството на талантливия музикален педагог и диригент Ася Балтакова. Хорът се е утвърдил като изключителна група за народно пеене в столицата с богат и разнообразен репертоар, включващ песни от всички фолклорни области на България. Стилът и характерните звукоизвличания на всяка уникална песенна област са запазени във всяка изпълнена песен. Нови творби на български композитори се изследват и изучават внимателно. Изборът на песните има за цел да провокира интереса на младежите към съхраняването и насърчаването на националната култура и изкуство чрез изучаване и изпълнение на песни, свързани с нашите национални традиции. По време на участието си в хора, Андреа и те печелят множество престижни национални награди с песента „Руфинка Болна Легнала“.
„Пусто, лудо и младо“ е песен от родопската фолклорна област.
Родопската песен е нестихваща, удивителна и емблематична за цялата ни фолклорна традиция и идентичност на българския народ.За родопския музикален фолклор е характерно лиричното и нежно запяване. Песните са по-бавни от тези в другите области, много страдалчески и навяващи тъга.
За родопчани специфични са овчарските и най-вече гурбетчийските песни, отразяващи трудностите, които населението среща в своето битие.“
С тази колаборация Андреа, Costi и Josh X придават нов, модерен звук и изживяване на песента „Пустоно, лудо и младо“. Те съчетават своите таланти и стилове, създавайки музикално творение, което съчетава богатия фолклорен наследник и съвременни аранжименти.
Josh Xantus е роден в Бруклин, Ню Йорк.
Своят дебют на музикалната сцена прави с парче на Steve Wonder, който не след дълго оценява високо неговото представяне и самият той го насърчава да продължава смело да работи по своята кариера в музиката.
Не след дълго Josh Xantus пише песен, която издава с Fox Empire заедно със Swizz Beatz. Парчето влиза в реклама на Pepsi. През 2017г. продуцира и композира музика за Cardi B, като участва и в колаборация с нея. Josh X се изкачва до престижното 22-ро място в най-престижната музикална класация Billboard. През 2018г. подписва с музикалния гигант Epic record, където издава песен с участието на Rick Ross.
Други колаборации прави още с Birdman, Lil Wayne и Jim Jones.
„Мъдри хора са казали, че когато сложиш нещо в граници, то спира да расте, спира да се развива и да дава плодове. Като цвете в саксия – уж е цвете, но не е истинско, не е същото като цветята от градините, полята и горите: свободните цветя, които растат в пръстта, дишат волния въздух и вплитат цветовете си в колорита на птичите песни. Музиката е цвят. Музиката е свободно цвете. Музиката е това, което ни дава свободата, времето и истината. По думите на Франк Запа – американски композитор, китарист, певец и режисьор, един от най-нестандартните концептуалисти в популярната музика, който е бил съветник по културните въпроси на президента Вацлав Хавел и макар че никога не е идвал в България, е споделял, че българската фолклорна музика му била любима – музиката декорира времето и живота и им дава смисъл. Тя може да вдъхне живец и на най-скучните неща, и както казва писателят Алесандро д’Авения, е от рода на тези неща, които може да подхранват ума, да ни учат емоционално-интелигентно, защото е радост и удоволствие.“
„Родопите — това грамадно кръстосване и сплитане безчислени планински вериги, покрити с борови гори или с тлъсти паши, което захваща от долината на Марица и простира и последните си вълнения дори до Бяло море, са много слабо познати на науката, в по-голямата си част. Едно, тяхната отстраненост и мъчнопроходимост, друго — мохамеданското там население, остало в първобитно състояние, недоверчиво и фанатично, правели са пътуването из тях пълно с трудности и премеждия, които са отклонявали от там туристи и посетители. Аз разбирам — европейци. Колкото за нас, българите, тия зелени планини, които препасват от юг България, са били през цели векове за нас една terra incognita в същото ни отечество и пълно със страховита и враждебна тайнственост. Само неколцина търговци от индустриалните градове на Тракия в турско време, поради интересите си на македонските панаири, са се престрашавали да минуват страшния „Доспатски балкан“, през пътя, насеян с опасности и с възпоменания за кървави грабежи и убийства…
Сан-Стефанският договор, заедно с другите добрини, даде ни и Родопите и отвори тяхната вътрешност на нашето жедно любопитство; той ги внедри почти цели в границата на Великата България, но само за един ден; берлинският договор през 1878 г., а по-после — турско-българският — от 1885 год. измениха значително южната ни граница, която сега пъпли повече по северните височини на Родопите; тя прави силни зигзаги по водоразделните гребени и из доловете и с един дълбок остър клин достига над Кричим дори до билото на северния родопски гребен, и наднича над Пловдив.
Тая игра на нашата южна граница в Родопите, по една историческа орисия, повтаря съдбата й през средните векове, при старото българско царство: тя и тогава никога не е била трайна и е правила големи или малки колебания по родопските гребени, според променливото щастие на оръжието ни във вечната ни борба с Византия.
Днес, както ясно става на картата, в нашата граница спада само една трета част от Родопите; останалата и то най-плодородната част от тая планинска система, принадлежи на Турция, но тая малка част, оставена нам като милостиня от дипломацията, е най-величествената и поетическата: тя се възнаграждава с обладанието на една красота — Чепинската долина, и на една гордост — Мусала — подир Олимп и Шар най-високия колос в целия Балкански полуостров.
Аз тръгнах за първата — Чепино.“ (В недрата на Родопите, Иван Вазов)
