Позитиви на българщината във всички измерения

Хубаво ли е да си българин?

„Съсипахме я тая държава..“ се превърна в поздрав между българите по света и у нас. Всички се оплакваме, самосъжаляваме и само хулим управлението. Ама представете си, че съществуват и някакви позитиви на българщината колкото и малко да са те. И през екрана на компютъра ви виждам лицата с повдигнатите в съмнение вежди. Че как така ще е хубаво да си българин?! Подигравам ли се?! Ми то никога не е било хубаво, защото си знаем, че българщината означава да сме: мързеливи, нагаждачи, завистливи, злобни, бедни, глупави, лесни за манипулиране и т.н. Знаем си още, че сме ретроградни и зависими, че не си уважаваме културата, историята, държавата, природата, децата, старите хора, жените, болните. Хубавото в цялата тая работа със самопризнанията обаче е, че си признаваме всички негативи. И още, че сами си се хокаме. Което не значи, че работим за промяната, де. Няма да си разваляме имиджа, я!

Ами хайде стига вече! След като така и така сме българи и това няма как да се промени, не е ли по-добре да видим хубавите страни на тази божествена предопределеност? И най-после да осъзнаем, че българщината определено си има и добри, че даже и полезни страни.

Да си българин е екзотично

Сигурна съм, че всеки умерено пътуващ сънародник е бил участник в следната ситуация. Някъде по света си, компанията е интернационална, запознаваш се с всички и в един момент някой пита откъде си. Ти си знаеш, че това е важен момент, затова с по-висок тон и добра дикция изричаш „Ай ем фром Бългерия“. В 99% от случаите задалият въпроса рязко се оживява и с нескрита изненада в гласа пита отново „Оу, откъде?!“. „От България“ отговаряш още по-бавно и ясно, но въпреки това с видимо отегчение от получената реакция.

Мигът е звезден, защото изведнъж и всички останали, чули с половин ухо странното наименование на географската ширина, откъдето идваш, се размърдват с любопитство и интерес „На кой континент се намират аджаба тези далечни земи на България?“. Ти потретваш името на страната си, като този път се чувстваш длъжен да дадеш малко повече геополитически контекст и започваш да описваш в коя част на Европа сме, с кои по-известни страни граничим и как сме принадлежали към бившия социалистически лагер. Събеседниците ти стоят ококорени и силно заинтригувани от загадъчния топос, който трябва да локализират върху глобуса. Само си помислете за колко други страни се отделя такова усилие и внимание от страна на една интернационална група от хора?

Ами не са много, така че определено можем да смятаме, че да сме българи си е екзотика. Което означава, че априори сме едни гърди напред спрямо онези от масово познатите държави. Така де – някой като каже, че е от Италия например, какво повече да го питаш и защо да ти е интересно?! Ми италианец като италианец – пица, паста, манджаре и Берлускони, ей ти го на! Ама па българин… ходи обяснявай какво е шкембе, свекърва, крокозъбел, фърфалак или защо сме избрали бивш охранител за министър председател вече трети път.

Поверия и суеверия, които са характерни само за БългарияНякои суеверия се срещат в цял свят като например това за черната котка на улицата или за петък 13-т…Aug 22 2019skafeto.com

Към българина има естествен респект

Като следствие от трудното разпознаване на мястото, откъдето идваме, често чужденците принципно се притесняват от нас. Попадала съм сред хора, които са изпадали в истинско изумление, че ходя на два крака, не съм неграмотна, незабулена, мога да се изразявам със сложни съставни изречения и знам посоките в света. Това, слава Богу, все по-рядко се случва, но пък добрата му страна е, че като всяко непознато нещо, и това си става център на внимание.

И понеже чуждата аудитория често има чувството, че те превъзхожда априори, когато осъзнае, че съвсем не е така, силно се потиска. Чак започва и да завижда.

Преди години в един голям ресторант в Париж се бях заговорила с група местни младежи на моята възраст за популярна трупа за ирландски танци, която в онзи момент гостуваше във френската столица с най-новия си спекатакъл. Оказа се обаче, че предната седмица същата трупа беше гостувала и в София, та аз бях единствената в онази компания, която реално вече беше видяла спектакъла, при това в България. Като разбра това, единият от групата на всеослушание заяви: „Какво доживяхме – преди Париж нещо вече да е гледано в България!“ Думата „България“ беше произнесена с онази интонация, с която ние казваме например „На Мачу Пикчу в царевицата“ или „На г**а на географията“. „Е, приятелю, добре дошъл в двайсет и първи век!“, възкликнах аз (с нескрито задоволство).

България е лагер за оцеляване

Даже не просто лагер за оцеляване, а такъв за оцеляване в екстремни условия. Само си помислете в рамките на един четиридесет и няколко годишен живот какви неща е научил един средностатистически сънародник!

Първо, той знае какво е режим на тока и водата и може да вземе душ с измиване на коса с две пластмасови бутилки от по литър и половина хладка вода.

Второ, на българина му е ясно какво е със заплатата си сутринта да можеш да купиш хиляда хляба, а вечерта на същия ден – два.

Трето, за българина няма въздух, в който да не може да диша. Дали ще е обгазяване в Русе или мръсен въздух в София, Варна и Пловдив, той му изнамира едва останалите молекули кислород и тихо и кротко си ги издишва.

Четвърто, българщината е като синоним за протест, гражданска активност, блокиране на център от таксиметрови шофьори, запречване на магистрала от тирове, палатков лагер на граждани, мирно шествие, яхнат протест… Българинът знае също, че обикновено нито едно от тези неща не работи съвсем.

Българщината се състои в това да оцеляваш с малко пари, върла администрация, разхайтена здравна система, лошо образование, високи цени, слабо управление. Това прави всеки българин супер устойчив на всякакви природни и социални бедствия, които не могат да му предложат и една десета от това, в което той ежедневно е трениран. А и да не забравяме факта, че средностатистическият българин е опитал ракия за пръв път на осем, така че няма спор, че имаме силата да устоим на всичко. Затова и за българина всяка емиграция е като лятна ваканция, в която просто трябва да си намериш работа, било то на полето. Започвате ли да се убеждавате, че българщината била хубаво нещо? Ако не сте, имам още няколко скрити коза!

Българите разбираме от всичко

Не съм и грам иронична, напротив! Наистина! Помислете си само колко много неща, за които хората по света викат специалисти, у нас си ги правим сами!

Лично аз (при това като жена!) знам например как се боядисва с латекс, как се слага силикон в банята, как се сменя гума на автомобил, какво се прави, когато изгори бушон, как да запаля колата, ако ми е паднал акумулатора, кои са първите действия при наводнение, как се слага кисело зеле и се прави туршия, как се колят кокошки и как се прави бахур. При това тези знания не помня кога точно съм ги получила, защото май сякаш винаги съм си ги имала. Сигурно се предават наследствено. Просто съм си израснала с тях – така както се е случило и с всички други българи. Така де, не си българин, ако не можеш да оправиш бушон с тел от кламер, да направиш ремък от дамски чорапогащник или пък да изпечеш месо в тенекия от сирене.

Ние сме… добре де, бяхме добре образовани

Истина е, че някога образованието ни беше силно политизирано, но пък природните науки ги научавахме като хората. Допреди двайсетина години все още можехме да се похвалим със завидна обща култура. Това е причината активните днес 40-50-годишни българи, които по един или друг начин ни представят по света, да са истински ренесансови умове в сравнение с повечето местни хора.

Необразованите родители спъват българското образованиеВ социалните мрежи изплуваха множество коментари на необразованите родители, които са силно притесне…Sep 10 2019skafeto.com

Не знам дали е заради трудното достигане до информация по време на соца или поради тогавашното разбиране, че единственият начин да си относително умствено свободен, е да учиш, но онази мода да си възпитан и интелигентен към днешна дата все още работи в името на добрия български имидж.

Българинът е силно адаптивен

Колкото и да си обичаме традициите, Балкана, Черно море, Левски и хорото, ние сме изключително приспособими към нова среда. Освен това имаме и чудесното качество колкото и да не спазваме родните си закони, когато сме си у дома, да следваме стриктно чуждите такива, когато сме на гурбет или туризъм.

Разбира се, изключвам криминалния контингент, който се подвизава по света с български паспорти. Говоря за онези дребни бг тарикати, които карат по трамвайните релси в София, хвърлят боклуците си през балкона, крадат по малко ток за отопление на личните си басейни например и могат да си присвоят я парче от земята на съседа, я къщата му. Поне два пъти катаджията им е прощавал за извършено нарушение. Поне два пъти са черпили катаджия. Същите тези обаче, попаднали „на Запад“ или „отвъд океана“, прегръщат правилата с две ръце и здраво се държат за неопетненото си емигрантско досие. Така че дай ни на нас закони и органи, които добре следят за спазването им, и ни припознай като най-съвестните граждани на света!

Накрая, когато, надявам се, повдигнатите в съмнение вежди вече са се разпънали от бликнала национална гордост и рязко чувство за патриотизъм, нека си припомним и най-важната причина да имаме самочувствие като българи. И тя не е в мартениците, зелевите сармички, баницата и бозата, Стоичков, Джон Атанасов, розовите домати и красивите жени.

Българщината се крие в простия факт, че сме древно племе с бутикова численост, което въпреки изконния си инстинкт за самоунищожение и вътрешно вредителство, продължава да съществува.

Така че, има надежда! Българщината ще ни спаси!

Общите черти между всички народи на БалканитеКогато пътуваме из Балканите, ще забележим, че има определени познати черти, с които се сблъскваме о…Aug 20 2019skafeto.com