Всеки от нас има собствен свят, в който е абсолютно честен. Този собствен свят е също и мястото, където всички чувства, които изпитваме излизат на повърхността и ние си даваме възможност да ги покажем, дори и пред другите да ги крием. Разбира се, има хора, които са по-чувствителни от други, но всеки от нас трябва да се научи да разпознава собствените си чувства, за да може да бъде по-пълноценен, както за себе си, така и за останалите. И така, днес ви представяме една поучителна притча, от която всеки може да си извлече поуки за себе си.
Именно с такава поучителна притча понякога човек си отваря очите сам за някои неща от живота. И точно подобни произведения са много полезни, за да успеем да си дадем сметка за важните неща в живота.Притча за разликата между страстта, любовта и обичтаСъдбата понякога може да е много жестока. Сред хората има и един такъв особен вид – създания, неспос…Aug 1 2017skafeto.com
„Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства.
Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта… Любовта казала:
– Богатство, вземи ме със себе си.
– Не мога – отговорило Богатството… – Имам много злато на кораба си и няма място за теб.
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:
– Суета, моля те помогни ми.
– Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.
Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:
– Тъга, позволи ми да избягам с теб.
– Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.
Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.
Внезапно се чул глас:
– Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.
Гласът бил на непознат възрастен.
Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:
– Кой ми помогна?
– Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
– Времето? – почудила се Любовта, – Но защо Времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
– Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!“Как Бог създал жената? Притча, която трябва да прочететеЖивотът на всяка една жена е една вечна борба. Жените се тези, които отглеждат децата в едно семейст…Mar 8 2017skafeto.com
