„През 1985 година дядо ми Тодор Живков на среща в Москва с Горбачов му представи плана си как да се прекрои социализмът. След това му написа и писмо по тази тема с конкретни насоки. Перестройката на Горбачов започна малко след това, но никой не разбра за участието на дядо е нея.“ Това казва днес Евгения Живкова, внучката на управлявалия България над три десетилетия – Тодор Живков.
Евгения къта много спомени от миналото, но най-скъпи са тези за майка й, пише 24 часа.
„Ако можех да променя съдбата си, щях да искам майка ми Людмила Живкова да е жива или поне да не си отива толкова рано от този свят“, категорична е Евгения. „Социалистическата принцеса“, както наричат Жени, е най-добрата българска дизайнерка с множество награди у нас и в чужбина, но на всеки рожден ден и семеен празник не спира да си спомня за майка си Людмила Живкова и за дядо си Тодор Живков.
„Вярно е, че у нас има много изтъкнати български творци, които създават хубави неща в сферата на изобразителното изкуство, литературата, културата въобще, но пък днес все по-малко се инвестира в сферата на този сектор от държавата въобще. Няма толкова много пътуващи изложби както навремето – Тракийското съкровище например обиколи цял свят. Аз дори съм ходила с майка ми, когато то бе изложено в Британския музей. Освен това изложби на много художници и скулптори се правеха с държавна подкрепа, иконите също пътуваха“, спомня си с днешна дата Жени. Приживе Людмила Живкова е учила нея и брат й Тодор да бъдат всестранно развити хора и да тренират тялото и мисълта си постоянно.
„И днес не стоим на едно място, непрекъснато се развиваме. Тогава свирехме на пиано, учехме езици, развивахме логиката си“, казва учредителката на фондация „Людмила Живкова – Знаме на мира“, която днес е прекръстена на „Св. св. Кирил и Методий“. Според Живкова, израствайки в семейството на бившия Първи, единственото, което не й се нравило, било, че децата я приемат по-различно от другарчетата си. „Притеснявах се от това, че ме връщаха от училище с кола и не можех да се прибирам сама, отделно от това имаше учители, които искаха да ме пазят, когато ходим на екскурзии, и това ме дразнеше. Вниманието към мен беше повече, но пък и тогава съм била дете“, спомня си „червената“ принцеса. С днешна дата тя с умиление гледа на спомените на хората, които искат „старото“ време на управлението да се върне, предвид тежката ситуация и прехода, в който се намираме. „Имахме много перипетии след 10 ноември, когато дядо вече не беше на власт. Трябваше да има изкупителни жертви и дядо ми трябваше да бъде притискан чрез нас. Той до смъртта си живееше при мен и бях свидетел на всичко, което се случва тогава“, разказва Живкова, която според думите й е наследила твърдостта в характера си именно от дядо си.
„Той не ме е учил на нещо специално, но имахме много разговори, свързани с политика. Например – за това, че трябва да отпадне върховенството на партията и да се премахнат някои от привилегиите на членовете на политбюро и ЦК и именно това си виждане дядо представи за първи път в Москва на срещата с Горбачов през 1985 г. Той изложи всичко това пред него, дори му изпрати концепцията си в писмо, което аз имам като оригинал. И малко след това се случи руската перестройка, която стана известна по цял свят. Но всъщност първо тя тръгна оттук от дядо ми. Той имаше много напредничава мисъл“, разказва за първи път внучката на Тато. Заговори ли за политика обаче, очите на Жени Живкова светват.
„Дали бих се върнала в политиката, след като бях народен представител в 39-ото и 40-ото НС? Не знам. Не казвам никога категорично „не“ за нищо. Имала съм много предложения през годините, но на този етап не смятам, че мога да направя нещо в политически план. Много ми е тъжно, че в момента левицата е разцепена, че напускат толкова знакови имена, които дълги години са били в БСП. Не знам дали това е промяна към добро, но определено не ми се иска да съм участник точно в този парламент“, обяснява Живкова. И ако има човек, който освен покойните й близки да й липсва много в този момент, то това е и вуйчо й Владимир. „Поддържахме връзка до последно. Той беше скромен и добър човек, с добра душа и като такъв ще го запомня. Не обичаше да се шуми около него“, споделя Жени и допълва, че често й се случва да сънува както майка си, така и дядо си и други покойници от роднините си. „Често се сещам на семейни празници за хубавите мигове с тези хора. Ето от дядо ми например имам прекрасни български пафти, които са ми скъп спомен. Гордея се с рода си и разбирам хората, които искат управлението на дядо отново да се върне, защото той на първо място беше държавник и мислеше за хората и просперитета, което пък е най-важно за развитието на държавата. Дали и сегашните управници правят това, не аз трябва да давам оценка“, завършва Жени Живкова.
И на мен ми е трудно с високите цени
– Г-жо Живкова, ако е вярно, че светът се готви за трета световна война, то това отразява ли се на модата по някакъв начин?
– Мога да кажа, че сегашното време на пандемия се отрази много на модата. Хората гледат повече удобството, почти не си купуват официални дрехи. Комбинират маратонки или ниски обувки с дълги рокли, поръчват си костюми с панталони, трикотажът също много върви. И нашата пролетна колекция е подчинена на това, ние намалихме и обема на продукцията си, тъй като всичко много се оскъпи. Високите сметки ме притесняват и мен, както всички хора, защото скочиха суровините, с които работим, както и спомагателните материали. Трудно е за всички, но и в световен план.
– Дъщерите ви помагат ли в бизнеса?
– Да, малката ми дъщеря Андреа работи активно в сайта на фирмата, фотосесиите, дава нови идеи и решения. Людмила също ми помага.
– Като моден наблюдател радва ли ви облеклото на новата премиерша Линда Петкова и младите депутатки, които налагат нови по-разголени тенденции?
– Не познавам г-жа Петкова, както и стила й. Колкото до разголването, не го адмирирам по отношение на работата в парламента. Да, винаги може да се подчертае бюст или крака, но всичко трябва да е с мярка и е задължително младите политици жени да се консултират със специалисти.
– А какво е отношението ви към ваксините?
– Положително, имам и трите ваксини, не съм антиваксър. Смятам, че хората трябва да бъдат разумни и отговорни както към себе си, така и към другите.