Младите родители имат едно огромно терзание, защото не знаят какво се върти в главата на новороденото им бебе. Когато плаче, нямат представа каква е причината – гладно ли е, боли ли го нещо, памперса ли трябва да бъде сменен, вода ли му се пие, пюрето ли не му харесва, позата ли не му е удобна. Да, родителите определено можем да заключим, че се стараят повече от стара врачка да познаят какво се върти в главата на детето им. Пишат се хиляди книги за това от какво имат нужда бебетата, някой е напълно наясно с тяхната психология, но друго щеше да бъде, ако прочетем какво искат те, ама от първо лице, нали? Например: „Мемоарите на едно бебе.“
Подхождайте по-лековато на нещата, скъпи родители, бебетата плачат, това е нормално откак свят светува, та те не могат да говорят. Не се шашкайте и не правете всичко, което ви казват останалите. Българинът най-добре умее да дава акъл. Обичайте си детето и се грижете за него, но не прекалявайте с грижите. Все пак всеки си има нужда от своето лично пространство, дори и бебетата. Създадох един монолог на тема какво се върти в главата на едно бебе. А вие дали сте съгласни с „Мемоарите на едно бебе“?
„Значи, това майките са луда работа, да знаете. Ще взема инструкции ли да напиша, мемоарите предварително ли да си завещая, оф абе не знам, ама моята постоянно ме тормози. Още като се събудя и се почва…
Съблича ми топлата пижама и бам некви студени дрехи. Аз протестирам, ритам, хващам си ръкавите, ама не…
Абе жено, смени тоя пълен памперс и не ме тормози. Само пране си трупаш. Таман ги стопля, ей на къпят ме и айде пак пижама. Какво толкова ме къпете, та аз няма дори къде да се изцапам..
Остави това ми едва съм кротнал от преобличането се почва, я по корем, я гимнастика, я …не знам си кво. Абе жено, лежа си мирно и кротко, легни и ти, кво ме тормозиш.
Мине това почва да ми тика неква лъжица с некви пюрета. Абе дай си ми млякото.. Ти ще ги ядеш ли тия неща на сила, ако някой ти ги бута ей така в устата??
И така цял ден тормоз.
Един път случайно изфъфлах некво „мамо“ и тя пощуря. То целувки, прегръдки, браво… Запомних го. Сега като искам да ме забележи покрай прането дето си трупа и метлата дето влачи и пюретата, изфъфлям „мамо“ и тя търчи. Иначе протестирам, мрънкам, ама то мойто – глас в пустиня.
Значи сложила мечето на два метра от мен. Е аз как да играя с него. Викам, викам, ама тя пералня, метла…и кво да правя, боря се да го стигна.
Кво ли не прави да ме тормози. Колко ли още ще видя…като гледам как всеки ден нови работи измисля… И само ме гъделичка и пита „къде са крачетата“, „къде е нослето“. То първите три пъти смешно, ама после…Абе луда работа са това майките, да знаете.“
Та, това е хората с право са казали да влезеш в обувките на някого, ако искаш да разбереш как се чувства. Не всичко е направено, за да е сложно. Родителите сами си го усложняват.. Бъдете отговорни, но не задушаващи и се сещайте за мемоарите на това бебе, когато карате своето да прави разни неща не по свое желание.