На днешния светъл ден, когато София и куп именници празнуват, е редно да си спомним за Апостола на свободата Васил Левски и заветите, които ни завеща големият борец за свободата на България. Много от думите му са валидни и до ден днешен въпреки пропастта на времето. Много казани от Апостола истини са валидни и с днешна дата. Skafeto.com продължава специалната си рубрика, в която си припомняме важни за историята на България думи и дела. Днешният цитат завършва така: „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“ Тези самопожертвователни слова са част от писмо на Левски до друг титан в борбата ни за свобода и независимост – Панайот Хитов. Ето и целия текст на този безценен документ:
Господин Панайоте, Премного Ви благодаря, дето се потрудихте, че ме извадихте от болницата. Наистина бих умрял, ако бях стоял още няколко дни. Така исто (честно и предано) се трудите и за всичките ни събрани братя. И длъжни сме да Ви почитаме, защото сте и най-главният ни войвода (още от) началото на скупщината. Вие се грижите сега и за разноските ми, за които ще пиша, че сте харчили за мен. Надявам се да ми пратят колкото ще похарчите за мен. Защото аз се варда да не се причислявам (към) ония, (за) да (не) се рече, че се е харчило за мен. По всякакъв начин ще гледам да Ви ги върна. То е доста и предоста само че се трудите.
Повторно Ви моля да ми пратите 1 жълтица за трошка, защото нямам вече. Заел съм от брат ми и от другите си приятели 40 гроша и мой хак 20 гроша, и твойте, (та) се набират 105 гроша, че стават всичките ми разноски за 13 дена 165 гр., без да съм дал ни пара за лековете на жената. А тя колко ще вземе? – Не зная. Чух, (че) щял си да отиваш във Влашко. Аз от 67-мо (1867 г.) досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но пак Ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог с Ваше позволение, ако го намерите благосклонно.
И ще Ви моля да ми позволите, за което ако спечеля, печеля за цял народ – ако изгубя, губя само мене си. Затова ще Ви моля, ако идите във Влашко, да дойдете да Ви кажа или да ми позволите да Ви пиша. Но преди това Ви моля, както Ви пиша по-горе, да ме не оставяте без трошка. защото кажи, че откак съм отишъл в онази къща, не са се загрижили да си купят нещичко за ядене. Все от мен. А онази жена, която ме лекува, тя има вече право да яде от мен. Защото всеки ден стои при мен, готви ми, мие паниците и носи вода чак от Дунава. А Панчувица не хваща нищо. Аз не зная как ще й се наплатя. Затова, моля Ви, елате да се разговорите, да й се плати честно, ако ме излекува. Моля Ви, това да не Ви дотегне ни най-малко, за което ще се трудя, както Ви пиша по-горе. Ваш знаменосец: В. И. Ль-ский, март/април 1968 г.
