Следващият ход на президента на САЩ Доналд Тръмп в търговска война с Китай може да бъде античен дълг и е буквално за учебниците по история. Администрацията на Тръмп проучва вероятността от възраждане на вековни вземания от китайски облигации, продадени преди основаването на комунистическата Народна република.
Просрочените китайски облигации могат да бъдат намерени в таванските помещения и мазета на хиляди американци. Предлагат се и в EBay, където сертификатите се продават като колекционерски материали за по няколко стотин долара на бройка.
Китайската народна република (КНР) наследява Република Китай (РК), която от своя страна замени последната имперската династия „Цин“. КНР никога не е признавала дълга, но това не е спирало многократните опити за събиране на плащанията по него в продължение на десетилетия.
Може би единственото нещо, което е по-странно от историята за китайския дълг и стремежа да се търси плащане по него, е съставът от личности, изтеглени в неговата орбита. Президентът Тръмп, министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин и американският министър на търговията Уилбър Рос се срещнаха с облигационери и техни представители.
Кирбиджън Колдуел, пастор на тексаската мегацърква и духовен съветник на Джордж У. Буш, е обвинен от американския регулатор за ценни книжа в продажба на дълга на възрастни пенсионери. (Колдуел твърди, че е невинен, както и че облигациите са законни.)
„С президента Тръмп това е съвсем нов мач“, казва Джона Бианко, фермер от щат Тенеси. Бианко ръководи група, представляваща предреволюционните облигационери в Китай и която се е срещнала с президента. „Той е човек на ‚Америка на първо място‘. Бог да го благослови.“
Носителят на облигацията на ЖП Хукуанг е наистина красив. Дългът е продаден през 1911г., за да подпомогне изграждането на железопътна линия, простираща се от Ханкоу (днешен Ухан) до провинция Съчуан.
Веднъж САЩ споменаха за парите, които постъпваха в Китай в началото на 20-ти век, като „доларова дипломация“. Това е начин за изграждане на отношения със страната (и нейния масивен неизползван пазар), като й помагат да се индустриализира. Китайците имат друг термин за това. За тях той се вписва категорично в „Сто години унижение“ на Китай, когато страната бе принудена да се съгласи на нечестен външен контрол.
Скоро след свалянето на имперската династия през 1911 г. Република Китай започва да търси международно финансиране. Това включваше продажба на серия от банкноти, за които се гарантира замяната им със злато. С приходите от продажбите властите се надяват да финансира зараждащата се страна. Именно тези облигации Бианко, която е съосновател на Американската фондация на облигационери (АФО) през 2001 г., се надява, че могат да бъдат полезен политически ефект в борбата на Тръмп срещу Китай.
„Китайската народна република отхвърля своите неизпълнени суверенни задължения като дълг на Република Китай преди 1949г.
Това, разбира се, противоречи на твърдението на КНР, че е единствен наследник на суверенните права на Република Китай“, казва Бианко в изявление по имейл в отговор на тази история.
Бианко казва, че е прекарала години в проучване на проблема и събиране на високопоставени поддръжници в екипа на АФО, включително Бил Бенет, който беше американски секретар по образованието при Роналд Рейгън. Още са Брайън Кенеди, старши сътрудник в Института Клермонт и Майкъл Сокаррас, номиниран от Буш за генерален съвет на ВВС.
Тя твърди, че Китай е в избирателно неизпълнение, след като е платил за облигации, държани от британски инвеститори през 1987г., като част от сделката за предаване на Хонконг, договорена от бившия премиер и „Желязната лейди“ Маргарет Тачър.
Ако Китай не изплати, той трябва да бъде блокиран от продажба на нов дълг на международните пазари. Според преценката на Бианко, Китай вече дължи повече от 1 трилион долара за неизплатения дълг. Веднъж коригиран за инфлация, лихва и други щети – сумата приблизително е еквивалентна на дължимите от САЩ към Китай заеми.
„Какво лошо има в това да се плати на Китай със собствената им хартия?“, казва Бианко.