Винопроизводството у нас набира все повече привърженици, но още сме далеч от славните времена, в които България е един от силните износители на вино на Стария континент. Родната продукция е била реална конкуренция дори на големите в сектора – Франция и Италия. Дори петвековният период на Турското робство не е спрял българина да отглежда лозя и да прави хубави вина. Статистиките от преди Освобождението сочат, че през 1886 г. лозовите масиви са били 636 710 дка, а само след около 10 години площта им почти се удвоява до 1 148 230 дка. В периода 1929 – 1930 г. лозарството в България осигурява поминък на повече от 100 000 домакинства, които до 1940 г. нарастват на 250 000.
В края на 30-те години на миналия век се основават най-големите лозаро-винарски кооперативи, които превръщат винопроизводството на страната от дребен частен бизнес в основите на бъдеща индустрия. През 1939 г. се увеличава износът на български вина за Германия, Чехия и Австрия. От реколта 1938 г. са изнесени 1 000 000 л вино, а от реколта 1939 г. 9 000 000 л. Основно в износа участват кооперациите и големите винопроизводители, като тяхното производство продължава да бъда едва 10-15 % от общото производство.
Оформят се и няколко силни винарски центрове в страната, основани на доброволните сдружения – кооперативите. Такива са Ловеч, Мелник, Пловдив-Пазарджик, Плевен Сухиндол, Сливен и Чирпан. През годините на социализма развитието на лозарството продължава, а масивите набъбват до 2 млн. декара. Истински бум бележат винените сортове каберне, мерло, мускат отонел, совиньон блан, шардоне, траминер и ркацители.
През 1985 г. производство достига внушителните 4,5 млн. хектолитра вино. Това е и периодът, в който държавните винпроми бълват огромни количества за износ, а виното ни заема челните места на световните пазари. Над 60 млн. бутилки вино се изнасят ежегодно на Запад, а по-нискокачествена продукция в размер на 300 млн. бутилки се продава в СССР.
От началото на 90-те години на миналия век обаче производството и продажбите започват неумолимо да спадат, а страната ни губи с лека ръка извоюваните топ позиции. Безумната приватизация също нанася болезнен удар на винарите.
Едва в последните 15-ина години България започва да възвръща авторитета си на авторитет в бранша. Към днешна дата производството на вино вече надхвърля 100 милиона литра годишно, като повече от половината от продукцията е за износ.
(Снимки socbg.com)
