В притчите човек може да открие отдавна търсен отговор, поука и упование, а дори и своето призвание. Ето една притча за молива, предоставена ни от Съновник.бг.
Един дядо пишел нещо на парче хартия със стар и неугледен молив. При него дошла малката му внучка и полюбопитствала:
– Какво правиш с тази грозна и разпадаща се писалка, дядо? Искаш ли да ти подаря нова?
При тези думи възрастният мъж се замислил и предложил на момиченцето да седне при него, за да му разкаже приказка.
– Знаеш ли, детето ми? – подел старецът. – Този молив е много по-специален, отколкото ти предполагаш. Всъщност той има няколко важни качества, които ако ти съумееш да придобиеш, ще живеещ в хармония и разбирателство със себе си, както и с останалите хора.
На първо място, този молив може да свърши чудесна работа, но само ако е управляван от ръка. Така е при хората – ние сме способни на много дела, но трябва да сме наясно, че това би могло да се случи единствено с Божията повеля.
Както сама си забелязала, често пъти се налага моливът да бъде подострен. Това може и да му причинява болка, но той търпи, защото след това пише още по-добре. При хората също е така-нерядко ни се случват неща, които ни причиняват физическа или душевна болка, но пък това е за добро, защото след това изпитание сме още по-силни.
Този молив си има и гумичка, за да може, когато изпише нещо погрешно, да заличи следите. Ти също трябва да действаш като него, когато сбъркаш. Постарай се да признаваш грешките си и да поправяш стореното.
Обърни внимание и на друго. Не външният вид е най-важното при молива. Той може да изглежда зле, но ценен е неговият графит. С хората също е така – по външния вид не може да се съди за тяхното вътрешно богатство.
Безспорно най-ценното качество на тази писалка обаче е това, че винаги оставя следа в помощ на някого. И човек трябва да живее по същия начин-да оставя след себе си послания и с тях да прави светът по-добро място.
