В притчите човек може да открие отдавна търсен отговор, поука и упование, а дори и своето призвание. Ето една притча, която ще ни научи, че трябва да сме благодарни за помощта, въпреки начина, по който сме я получили, предоставена ни от Съновник.бг.
В едно село живеел сам възрастен мъж. Той разполагал с градина и искал да си насее зеленчуци, но бил прекалено стар, за да обработи земята. Бил и много беден, така че не можел да плати на никого да свърши тази работа. Старецът имал син, който от години бил в затвора, ето защо и на него не можел да разчита.
Клетият мъж се чувствал в безизходица и имал нужда сподели с някого за своето страдание. За това един ден седнал и написал писмо на своя син.
В него той обяснил, че силно желае да прекопае градината си, но е прекалено слаб, за да го стори. Той укорил сина си, че ако не се е намирал в затвора, е можел да му помогне с това начинание.
Старецът пратил писмото и си помислил, че то може даже да не стигне до младия мъж.
Само две седмици по-късно обаче той получил отговор. В телеграмата от сина му пишело:
Тако,
Не се опитвай да прекопаваш нашата градина, защото там са скрити опасни оръжия.
На другия ден цялата къща на стареца била обградена от полицаи. В опит да открият оръжията, за които става въпрос в телеграмата на затворника, те разкопали цялата градина.
Два дни по-късно самотният старец получил нова вест от сина си. Във втората телеграма пишело:
Скъпи татко,
Вече можеш да засееш, каквито пожелаеш зеленчуци. Сторих за теб всичко, на което съм способен оттук.
