Роден съм в малък провинциален град. Мама работеше в голям ресторант като управител, а татко беше неин спедитор. Нашето семейство живееше добре, не сме се лишавали от нищо. След като завърших училище, се записах да уча в колежа, разказва читател на вестник „Лична драма“. Родителите ми плащаха за всичко. Не живот, а рай.Лична драма: От собствен опит научих как боли, когато ти разбият семействотоНа този свят няма безгрешни хора. Преди много години разбих чуждо семейство. Докато на собствен гръб…Jun 10 2019skafeto.com

За съжаление настъпиха времена на размирици. Хората се караха, биеха, а прословутото ни гостоприемство отдавна се превърна в мит. В градчето ни стана невъзможно да се живее спокойно, затова продадохме апартамента за жълти стотинки и една нощ си тръгнахме. Добре, че мама и татко имаха спестявания и купиха малка малка къща в село без удобства.

Въпреки това те бяха щастливи, че ще могат нощем да спят, без някой да чука по вратата. Блаженството не продължи дълго. Не бяхме готови за селски живот, а нямаше друга работа. С времето започнаха и финансови проблеми. Напук на всичко, баща ми се пропи. Самият аз се запознах с нови приятели, красиви момичета.

Прибирах се нощем късно и ставах в следобедните часове. За да има какво да сложи на масата, мама си продаваше златните бижута. Когато продаде и последните накити, тя оброни глава на ръцете си, седна тихо в ъгъла и попита: „Как ще живеем сега?“

Няколко дни по-късно, съвсем случайно, си намерих временна работа в съседното село. Плащаха ми всяка вечер. С парите купувах яйца, хляб, картофи, зърнени храни. С баща ми малко се развеселихме, а очите на майка ми станаха още по-тъжни. Веднъж се запознах с приятен млад мъж. Георги беше веселяга и макар че беше женен, не държеше на семейството си.

Заради него напуснах работа. По цял ден се шляехме с мотоциклета му в търсене на „приключения“. Веселият ни живот беше обезпокоен от съпругата му: скандали, ругатни, дори заплашваше, че ще се самоубие. Уморен от всичко, Георги реши да се разведе с нея и да я върне в дома на родителите й. Казано – речено.

Един ден взехме голям камион и докато приятелят ми товареше багажа на съпругата си, аз, с ръце в джобовете, тръгнах да се разходя в селото. Обиколих улиците и неусетно се озовах до църквата. Изведнъж до ушите ми долетя тъжен глас: „Моля ви, в името на Бог, дайте ми някоя стотинка.“

Вкамених се на място. Вдигах поглед и в просякинята, паднала на земята, разпознах собствената си майка. Въпреки че беше топло, внезапно изпитах пронизващ студ. Безмълвно се обърнах и хукнах да бягам. В това време Георги влачеше разплаканата си жена към камиона. Стигнах до него, хванах го ръката и с болка казах: „Недей! Прибери съпругата си и остави този покварен начин на живот.“

В ушите ми кънтяха думите на майка ми: „В името на Бог!“ После се върнах до църквата, вдигнах мама от земята, прегърнах я и промълвих: „Днес собственикът ми плати малко. Но от сега нататък ще работя усилено и ти никога повече няма да просиш.“ Изминаха много години. Сега съм богат човек и притежавам собствен бизнес.

Баща ми, царство му небесно, се пресели в другия свят, но мама не се нуждае от нищо. Най-добрите лекари, санаториуми – всичко е за нея. Аз ходя на църква и уча децата си на смирение. Никога не отминавам нуждаещи, а чуя ли в „В името на Бог“, от очите ми се стичат горчиви сълзи.Лична драма: Бившата на мъжа ми ме нападна, крещейки зловещо „Пукни, долна твар“Омъжена съм от десет години. На пръв поглед семейството ми изглежда стабилно, но преди три години на…Jun 18 2019skafeto.com


loading...