Известен шейх имал много ученици, които учил на различни мъдрости, но в групата имало един ученик, към когото шейхът бил особено благосклонен. Тази привързаност на шейха към ученика предизвиквала ревност у останалите ученици, защото той много добре познавал всички ученици и веднага разбрал тяхната ревност.
Един ден той събрал всички и им казал:
– Моят любим ученик е по-добър от вас и в поведението и в начина, по който мисли.
Сега на всички ще дам една и съща задача, така че сами ще можете да видите защо той е моят любим и специален ученик. Ще можете да разберете и защо той е такъв, какъвто е.
Шейхът наредил на слугите да донесат двадесет птици и казал на учениците:
– Всеки от вас да вземе по една птица, нека я отведе някъде, където никой няма да го забележи, нека я убие и след това мъртва нека я донесе при мен.
Всички ученици заминали, за да извършат своето задачата, убили птиците и ги донесли мъртви на шейха, всички до един, освен любимият му ученик. Той не убил птицата, а я върнал жива.
Когато шейхът видял какво е направил неговият любим ученик, го попитал:
– Защо не уби птицата, като всички други ученици?
Ученикът отговорил:
– Защото нашият учител каза, че трябва да отидем на място, където никой няма да може да види, но където и да отидем, където и да се намираме, Бог винаги всичко вижда, от него никога не можем да се скрием в нито един момент. Затова не съм убил птицата и ви я върнах жива.
