Акад. Георги Марков е роден през 1946 г. в Пловдив. Завършва история в СУ. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, доктор на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН. Специалист по нова история, международните отношения и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век. Автор на 20 книги и учебници, на десетки студии и монографии.
– Стефан Стамболов се оказа най-добрият български държавник според анкета сред 56 български учени, между които и вие, акад. Марков, с дълбоки познания на политическата ни история след 1879 г. Заема челна позиция с обща оценка добър 4,45 сред общо 31 негови колеги, управлявали България над година. С какво печели това задочно съревнование?
– Преди Стамболов бе отричан, а днес изглежда като идеалния държавник. В историографията на Третото българско царство и на Народна република България той не беше представен в положителна светлина. В края на управлението си е бил в конфликт с цар Фердинанд. Казал му: “Аз ви докарах тук, Ваше Височество, затова вие трябва да ме слушате!”. Затова се смята, че Фердинанд е имал пръст в убийството на Стамболов като подбудител. Писал го е и Антон Страшимиров, и Димитър Маринов. Вярно, Стамболов, както всеки човек, прави и хубави неща, но има и отрицателни изяви. Но не бива да се люшка прекалено махалото. Въпреки че сме освободени в резултат на Руско-турската освободителна война и че сме васални по Берлинския конгрес, ние може да бъдем независими. Тъкмо Стамболов за първи път поставя икономическото и културното развитие като дългосрочен приоритет на България. Да не забравяме, че той е основал първия ни университет. Независимо от противоречивите оценки за него преобладава признанието, че той е главният строител на съвременна България.
– Вашите колеги описват Стамболов и като жесток, не много честен и недотам почтен управник. Очевидно обаче надделява симпатията към твърдата му ръка. Кореспондира ли образът на държавника Стамболов с този на днешните български управници?
– Когато министър-председател на България бе Иван Костов, един професор, но не историк, а медик, каза: “Г-н Костов, вие сте вторият Стамболов!“ И това му допадна. Сетне историкът Божидар Димитров каза за Бойко Борисов, че е вторият Стамболов. Това също допадна на Бойко. Но моето мнение е, че Иван Костов си е Иван Костов в историята. Всеки с времето си. Защото, ако в края на XIX в. селска България се затвори, тя ще оцелее. А днес има газопроводи, ядрено гориво, петролопроводи и България е отворена към света. Божидар Димитров свързваше Борисов със Стамболов, защото и двамата са строили. Борисов обаче строи магистрали, а Стамболов – железници. Има известна разлика. Друго е любопитното – че никой не сравнява никого от нашите политици с Александър Малинов.Бомба в политиката: Бойко Борисов е №1 по рейтинг на Балканите – задмина Ципрас и Ердоган (ГРАФИКИ)Българският премиер Бойко Борисов е най-харесваният държавник на Балканите и се радва на най-висок р…Jul 17 2018skafeto.com
– Той е 5-и в класацията и е доста по-непопулярен.
– Помня, че когато преименуваха бул. “Людмила Живкова” на “Александър Малинов”, мнозина питаха кой е той. Демократът Александър Малинов е бесарабски българин, който три пъти е бил министър-председател на България в изключително тежки времена.
В Обществото на народите през 1931 г. като министър-председател на България от Народния блок в сблъсък с Венизелос (Елевтериос Венизелос е три пъти премиер на Гърция, включително и 1929-1932 г. – б.р.) заради тежките репарации получава инфаркт в Женева. Втори сърдечен удар преживява след 19-майския преврат 1934 г. и разтурването на парламента. А през 1938 г., когато се правят парламентарни избори, но без партии, а по мажоритарна система, въпреки че вече е пред трети смъртоносен инфаркт, той държи гневна реч в защита на Търновската конституция в едно столично кино – “Роял”, и умира на трибуната. Никой от днешните политици обаче не иска да бъде сравняван с Александър Малинов. Или пък с Ляпчев – символ на умиротворяването.
– Андрей Ляпчев е четвърти в класацията на учените след Петко Каравелов и Константин Стоилов.
– Бил е влюбен, но несподелено във Виола Каравелова, дъщерята на Петко Каравелов. Вижда полудялата от мъка Виола около Народното събрание с портрета на безследно изчезналия след атентата в църквата “Света Неделя” в София през април 1925 г. Йосиф Хербст. Тогава казва на ген. Вълков: “Стига толкова!” Съветва царя да върне комунистите за изборите през 1928 г. като Българска работническа партия с презумпцията: “По-добре е те да се борят с бюлетина, отколкото да взривяват черкви!”
И той ги връща в политиката. Заветът на майка му – от гр. Ресен, Битолско, откъдето са Симеон Радев, Трайко Китанчев, Христо Татарчев и други големи българи, е: “Со кротце и со благо се стига надалеко”. Неговите политически противници обаче го променят – “Со кротце, со благо и со малце кьотек!”. Последното Ляпчев обаче никога не е казвал. Злите езици го казват.
Иначе и Малинов, и Ляпчев са големи български държавници.
– Прави ми впечатление, че определените от вашите колеги като по-умерени, дипломатични, по-сговорчиви наши държавници са по-надолу в класацията. Защо?
– Хората помнят повече силната ръка, страха.
– Впрочем Петко Каравелов (4,21), който е втори, е от същата “класа” – умерен деец, обединител, един от създателите на Търновската конституция. Трети е Константин Стоилов (4,14)- той насърчава българската индустрия, модернизацията на селското стопанство, помирява България и Русия след Стамболовото управление и е най-европейски според колегите ви. Значи колкото по-европейски, толкова по-назад, така ли?
– Определено. Константин Стоилов е доктор по право в Хайделберг, а Стамболов е незавършил семинарист в Одеса, син на ханджия. Но Стамболов е разбираем, а Константин Стоилов, ако му вземете дневника и речите, не е така пряко достъпен за широките народни маси.
– Значи освен силна и твърда ръка, еталонът за български държавник трябва да е и човек от народа, ако ви разбирам правилно?
– Напълно. Човекът от народа е Стефан Стамболов, след това е Тодор Живков и в днешно време – Бойко Борисов. Те са народни трибуни и хората ги обичат. Няма да забравя, когато Бойко Борисов отиде при настръхналите миньори в Рудозем и им каза: “Аз съм прост и вие сте прости. Значи ще се разберем!”. И те веднага възкликнаха “Ето го нашия човек!”
Значи хората искат някой от известните, които показват по телевизора, да им говори достъпно, дори грубо, но да го чувстват близък, да го имат за свой.
– Май интелектуалците във властта не са толкова обичани от българите?
– Не са. Може и да ми се обидят някои от управниците след 1989 г., тъй като тогава във властта навлязоха наистина много интелектуалци, но по-голямата част от тях не са много обичани… Не съм шофьор и често пътувам с такси, а шофьорите таксиджии са барометър на общественото мнение. Като се поразговорим, разбирам какво искат – някой от големците да дойде и да си поговори с тях. Някой като Бойко – той, като се заприказва с някого, на петата минута вече е на “ти” с него, тупа го по рамото и го прегръща – независимо дали е Юнкер, или някой наш професор. Ето това е подход! И дарба. Живков също я имаше.
– Според анкетата Тодор Живков е шести с обща оценка 3,61, но води пред българските премиери в най-новата ни история Иван Костов (3,26 и 10-о място), следван от Симеон Сакскобургготски (3,18 и 14-о място), Сергей Станишев (3,04 и 15-о място). С какво?
– И до днес много хора го ругаят, около него има негативни страсти. Но аз казвам така: има “Белене”, но има и НДК. Нямаше къде да направят европредседателството, нали? Да го оценяват по онова, което е оставил. Той също имаше подход. Имам детски спомен от Калофер, от края на 50-те години на миналия век, понеже съм оттам по майчина линия. И той дойде за 2-и юни. Коли, охрана, площадът замръзнал в очакване. Слиза от колата бай Тошо. А калоферци, понеже правят овчарски ножове ръчна изработка, му подаряват нож. А той казва:“Е, за какво ми подарявате този нож? Ааа, сещам се – като остарея, да си стържа гащите с него!” Че като прихна множеството, целият площад се взриви. Виждаше се, че хората си мислят “Той е един от нас!”.
Че кой казва на диктатора си бай Тошо или Тато? Да, диктатор, но който познава психологията на народа си. Може да си завършил в Хайделберг или пък в Оксфорд, но трудно се адаптираш след това. Няма как да наложат чуждите стандарти у нас.
– Какви хора са държавниците, които обитават дъното на класацията? В тази група са Васил Радославов “катастрофаджията”, Филип Димитров, Гриша Филипов, Антон Югов.
– Към колко правителства досега имаше вотове на недоверие, нито едно не падна. А като премиер Филип Димитров си поиска вот на доверие на десетия месец от управлението си и го загуби! Държеше се като проповедник, като Мойсей, който 40 години трябва да ни води из пустинята, докато тия, които познаваме комунизма, измрем.
Много е накървавен Антон Югов – като министър на вътрешните работи има страшни грехове – и в Народния съд, и с Трайчо Костов.
А пък на Васил Радославов се опитаха да нарекат една лудница в Ловеч – родния му град. Въпреки че и той е доктор по право от Германия, хвърля България към Първата световна война на страната на Германия. Петима пълномощни министри го предупреждават, че Германия не може да спечели войната срещу останалия свят. Да не говорим, че в края на войната Радославов хваща влака и се установява в Баден – Баден. Оттам пише едни спомени, че германците били виновни за загубата на битката при Марна. Затова хората имат тежък спомен за него. По същата причина е тежък и споменът за Фердинанд.
– Прощавайте за любопитството – вашият избор какъв е?
– Моят личен избор, ако говорим за XIX век, също е Стефан Стамболов, въпреки че има грехове. За XX век, за Царство България, мой фаворит е Андрей Ляпчев, за Народна република България – Тодор Живков. Мнозина го обвиняват, че искал 16-а съветска република, а той всъщност е знаел, че това е невъзможно. Знаел е, че ние сме договорени в Ялта да бъдем съветски сателит, а не съветска република. Обаче такава му е била играта, за да вземе 300-400 милиона рубли безлихвен заем и да си утвърди властта в България.
Впрочем след 1989 г. мой фаворит като министър-председател бе Любен Беров. Той бе начело на държавата в един доста критичен период, точно след Филип Димитров. Беров за мен бе пример за интелектуалец и реалист, който успя да стане политик практик, без да е минавал през школата на политиката.
– Кои качества са най-важни за един управленец? Честността и почтеността май не са сред тях.
– Още от Древния Рим има приказка, че политиката е мръсна работа и в нея няма морал. Но се срещат и морални политици. Такъв бе например покойният Петър Дертлиев. И тъкмо затова го прецакаха и не го избраха за президент. Като младеж Дертлиев се изправя срещу Георги Димитров, който го нарича “сволоч”. А Дертлиев му отговаря: “А вие продължавате да говорите на чужд език!”
Издадох през 2001 г. най-тънката си книга – “Поуки за държавници”. Лошото е, че политиците не ги четат тези творби, защото са заети да правят история… Та в тази книга писах за наркотика на властта, който ги променя. И точно това се случваше. Особено след 1989 г., когато много интелектуалци се издигнаха до върховете на управлението. Отиваш да говориш по проблеми в науката, а той те гледа с празен поглед и ти отговаря: “Аз държава управлявам, а ти ме занимаваш тука с някакви дреболии…” За съжаление, бързо се самозабравят, никой от тях не е и сънувал, че ще стигне до върховете на властта след 1989 г. Докато в Царство България и НРБ имаше политическа номенклатура. За да се издигнеш като Живков, трябва да минеш през директор на милицията, секретар на градския комитет на партията, изобщо през цялата партийна йерархия. А след 1989 г. модата бе председателите на партии да управляват държавата. Филип Димитров, макар и сега конституционен съдия, кога е мислел, че ще стане министър-председател? Предпочетоха Желю Желев за президент пред Петър Дертлиев, защото Дертлиев беше с характер.Петър Волгин с горещ коментар за политическите скандали, игрите на президента Радев и войната му с Борисов (ОБНОВЕНА)Известният журналист Петър Волгин прави пред камерата ни горещ политически анализ за скандалите във …Jul 15 2018skafeto.com
– Според анкетата Филип Димитров и Жан Виденов са последни според критерия “управление на българската икономика”. Беров, Костов, Сакскобургготски, Димитров и Виденов са в последната десетка по “комуникативни умения”. Но бившият български монарх е 3-и по способност да прави компромиси след Андрей Ляпчев и Александър Малинов и 5-и като социален интегратор. Каравелов и Виденов са челници по честност и почтеност, докато Луканов, Сакскобургготски и Костов – на опашката. Как го обяснявате?
– Всеки политик остава със спомена за него, но този спомен търпи промяна във времето. Впечатленията понякога са крайни, но истината не винаги е по средата. Историята ще се произнесе от разстоянието на годините, но и оценката на съвременниците не е за подценяване, защото съдържа духа на времето.
– Защо впрочем първите места винаги са за управленци от миналия век?
– Те са преминали пред горнилото на времето, което е техен най-строг съдник. За живите политици все още е в сила злободневието.
– Кои от всичките 31 премиери на България ще останат в историята?
– Онези, управлявали държавата при тежки обстоятелства. Защото изпитанията раждат героите. Също онези, които са построили, които са създали нещо за народа, без да търсят лична изгода от това.
Защото след 1989 г. показваха по телевизора вилите на номенклатурата поименно. Днес тези вили бледнеят пред мутробароковите палати на новобогаташите. В историята не се остава с банка, предприятие или фирма под мишница. Това трябва да разберат и днешните политици.
Източник 24chasa.bg