Ирен Кривошиева

https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Актрисите Ирен Кривошиева и Роси Русева си партнират в новия спектакъл „Две жени, без да се брои мъжът”, с който Недялко Йорданов се завърна триумфално в театъра. Стотици почитатели препълниха до козирката салона на театър „Сълза и смях” за премиерата миналата седмица.

Големият поет и драматург възкресява своята любима пиеса „Волни птички божии”, играна навремето с огромен успех, като сега представя съвсем нова нейна версия. „Две жени, без да се брои мъжът” е фарс мюзикъл с пародийни и сериозни песни и арии и с остър криминален сюжет. Музиката е на Хайгашод Агасян. „Трагикомедия за сблъсъка на две жени в класическите роли на съпруга и любовница на един мъж, който позорно не се появява на сцената“ – така описва творбата си авторът.Корнелия Нинова подкрепи Ламбо до ковчега на сестра му – актрисата Росица Данаилова (СНИМКИ, ОБНОВЕНА)След непрежалимата загуба на съпругата си Мария, големият български актьор и депутат проф. Стефан Да…Sep 26 2018skafeto.com

Представлението бе прекъсвано от ръкопляскания, а след финала публиката аплодира екипа на крака.
Пред „Ретро” Ирен Кривошиева разказа за актьорските предизвикателства в новото представление, за репетиционния процес и работата си с Недялко Йорданов.
Тя сподели и защо иска да играе на сцена със Стефан Данаилов, както и кое е новото амплоа на общия им син Владимир Данаилов.

Две жени, без да се брои мъжът” е нова версия на пиесата на Недялко Йорданов „Волни птички божии”. Плашеше ли ви ореолът от на тази култова пиеса, когато започнахте репетиции?
– Аз не съм гледала „Волни птички Божии”, защото когато тя се е играла през 1994 г., вече бях в Америка. Недялко Йорданов искаше да ми я пусне да я гледам на запис, но в началото аз не пожелах, за да не се повлияя, като изграждам моя образ. Гледах записа, едва след като вече бяхме репетирали доста. Главно заради песните, тъй като в спектакъла аз пея. Наистина много бягах от повторение, не исках да ми влияе нещо.

– И двете с Роси Русева играете с много хъс на сцената. Кое беше най-голямото предизвикателството за вас в тази пиеса?
– Най-сериозното предизвикателство бяха песните, защото на мен за пръв път ми се случва да пея на сцената – нещо, което винаги съм искала.

– Героинята ви е жертва на изневяра – лесно ли ви беше да влезете в този образ?
– Моята героиня е доста далеч от мен. Защото не ми се е случвало в живота мъжът ми да ми изневери, да отиде да живее при друга, пък аз да му простя, пък да искам да си го върна… Нито са ми изневерявали, нито ми се е налагало да прощавам. Затова някои неща в текста ми звучаха чужди, но пък това беше също предизвикателство.

– Вие имате богата лична биография – на вас случвало ли ви се е да изневерявате?
– Не съм изневерявала. Аз съм напускала, за да отида при друг мъж. И съм се женила за него. Откровено съм постъпвала. Е, имало е и някои тайни неща в живота ми, но те са били временни. Затова ролята ми в „Две жени, без да се брои мъжът” толкова ми харесва. Защото не е интересно да играеш себе си. Мъжът ми каза след премиерата, че на сцената е видял съвсем различен образ от този, който познава. Което приемам като комплимент. В спектакъла „Стихийно бедствие”, в който играем със Стоянка Мутафова например, ролята ми е много по-близка. Тъй като и аз имам възрастна майка, и тя прави най-различни номера, е, не толкова ярки като Стояна.

– Трудно ли се играе фарс мюзикъл?
– За мен беше много интересно. По принцип аз обичам да контактувам с публиката. Гледала съм доста спектакли тук, в България – е, не много, защото общо-взето ми е някак скучно. Но тези, които се обръщат към публиката, са ми по-интересни. Отколкото да се случва нещо на сцената между актьорите, а между тях и зрителите да е спуснато перде, те да са изолирани. Съвременният начин на живот е друг. Публиката вече като че ли повече се качва на сцената. Което в българския театър е изключителна рядкост.

– Как минаваха репетициите с Недялко Йорданов, как се работи с него?
– Недялко е поет и драматург. На първо място е поет. Много толерантен, изключително добронамерен и с много мека, добра душа като отношение. Няма и помен от някакво насилие върху актьора. Така че с него се работи леко. Много лесно приема предложения. Разбира се трудно се отказва от думи, които е написал, защото поетът вижда целия свят в рима. Ако пропуснеш последната думичка, се губи ритъмът. Той вижда всичко в рима и затова и спектакълът ни има един поетичен ритъм.

– Премиерата мина при огромен успех – с какво „Две жени, без да се брои мъжът” спечели публиката?
– Премиерата мина добре и това ме радва. Защото днешната публика понякога се изкушава от лековати неща. Може би хората имат основание и искат да се смеят и да не мислят. В това тежко време – и политически, и икономически, и финансово, те предпочитат по-лесносмилаеми неща. Радвам, че така добре ни прие публиката, защото нашият спектакъл има много послания, много пластове. И тези послания карат хората да мислят. А и Недялко Йорданов си има свой верен електорат, който го следва. Надявам се че спектакълът ще има дълъг живот и място на фона на изобилието от „скечове” бих казала в българския театър. С малки изключения. Защото като цяло се цели лекотата и веселието.

– Стоянка Мутафова дойде на премиерата, какво ви каза тя след спектакъла? И често ли ходи на театър?
– Стояна е един голям сладур. Повече от майка си дето се вика я обичам. Тя е много верен човек. На мен ми е ментор. Спектакълът много и хареса, даже на моменти се смя на глас, сигурно сте чули и вие в салона. След представлението мъжът ми я доведе зад кулисите. Каза ми, че образите на двете героини са много интересни и много и харесват. Тя горката се вдигна от кревата, за да дойде да гледа „Две жени, без да се брои мъжът”. Стояна много рядко ходи да гледа представления. Откакто играем заедно, не съм я виждала да ходи на театър. Затова бях толкова благодарна, че дойде.

– Вие сте близка нейна приятелка, как е тя със здравето напоследък?
– Добре е. Малко се уморява, но това е нормално, естествено. Иначе е със силен дух и невероятно бистър ум. Лошо е, че не може да чете, а това много я дразни, защото обича много книгите. Те са и слабост и се тормози много.

– Скоро казахте, че мечтата ви е да играете със Стефан Данаилов – вярвате ли, че ще се случи?
– Е, не ми е цел, нито пък мисля, че ще ми липсва, ако не стане. Но Стефан е един опитен актьор, много талантлив. И както бих искала да играя с Васил Михайлов, или с някой друг гениален български актьор, така бих искала да играя и със Стефан Данаилов. Откакто съм се родила пък искам да играя с Робърт Де Ниро и мисля, че ако не стане, ще загубя много (смее се).

– А обсъждали ли сте със Стефан Данаилов такава възможност?
– Не. В момента той играе в нова пиеса. И слава на Бога, защото се справя чудесно. Вече има стимул да стане, да излезе, да играе, да се върне към театъра, това е толкова хубаво за него. Аз много му се радвам.

– В „Актрисата”, чиято премиера предстои, той играе с Аня Пенчева, тя май ви изпревари…
– Не, защо да ме е изпреварила. Тя си намери пиеса, която е подходяща и я предложи на Стефан. От това по-хубаво има ли. А аз нито търся пиеса, нито отивам да предлагам, само си говоря. Тя си направи това, което трябваше. И аз, и синът ми Влади сме и благодарни, че е вдигнала Стефан и че играят заедно.

– А с какво се занимава в момента синът ви Владимир Данаилов?
– В момента е във Вирджиния, където учи медицина. Много тежко образование, но той добре се справя. Мисля, че е призван за доктор. Идва си в края на месеца и ще ходи на премиерното представление на баща си в Народния театър на 7 юни.

– Стефан Данаилов ще има ли скоро внук?
– Не. Влади има да учи още три години. И това не е малко. Първо иска да си завърши образованието и да започне работа. В началото искаше да е общопрактикуващ лекар. Те не са най-добре платените, но според него има най-голяма нужда тъкмо от такива медици в различните райони на Америка. Но ще видим, има време да реши окончателно.

– Чува ли се често с баща си?
– Да, много често, повече от мен. Дори с мен не се чува въобще. А със Стефан – всяка седмица. Нито единият, нито другият ми казва точно за какво си говорят. Но ако трябва да науча нещо за Владето, трябва да звънна на Стефан, защото той знае повече от мен. Те си имат техни си взаимоотношения, мъжки, разбират се.Злокобен инцидент в къщата на Стефан Данаилов: Дух броди в дома на Ламбо в пловдивския Бевърли ХилсНай-новата имотна придобивка на Стефан Данаилов тъне в мистерия, разказват негови комшии от село Мар…Oct 1 2018skafeto.com