В статията си за изтичането на мозъци в Западните Балкани, и по-специално в Сърбия, Bloomberg пише, че “пред сръбският министър на труда Зоран Джорджевич има предизвикателство: да спре загубите на работници, заради които страната му е изгубила повече от 5 процента от населението си през последното десетилетие“.
Джорджевич е изправен пред същите препятствия, както всяка страна на Балканите – сравнително ниски заплати, висока безработица и по-добре платена работа, която се намира само на кратко разстояние в други държави от Европейския съюз. Той сформира екип от икономисти и статистици, воден от експерт по миграцията, за да се справи с една от най-големите икономически и демографски проблеми в Европа.
За да спре изтичането на работна ръка, Сърбия планира да използва стабилен икономически растеж, солидни публични финанси, приток на чуждестранни инвестиции и всичко това – базирано на плана на президента Александър Вучич за присъединяване на страната към Европейския съюз някъде през следващото десетилетие.
Докато се присъедини към ЕС, Белград иска Сърбия да бъде страна някъде в средата на икономическите показатели, докато икономическата миграция ще е останала проблем на някоя друга страна.
Сърбия не е сама пред това предизвикателство. Наблизо Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Черна гора също се стремят да се присъединят към ЕС. Съседите Хърватия и България вече са членове, което в действителност спомогна за засилване на изселването на техните граждани. Конкретно България, която също страда от ниска раждаемост, има едно от най-бързо намаляващите популации в света.
Всичко това очертава трудна картина за региона. Това се влошава от жизнения стандарт, който е малко по-висок от една трета от ЕС, докато за сравнение за България той е наполовината от нивото на блока, а Хърватия изпреварва две трети от страните-членки.
Сърбия все още е от бедната страна на класацията. Когато тя достигне днешното ниво на Турция или Унгария, по-нататъшното развитие ще намали емиграцията. Според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, около 60 процента от приблизително 415 000 сърби, които са напуснали между 2007 г. и 2016 г., са отишли в Германия. Безработицата надхвърли 11 процента в края на миналата година, като процентът достига 25 души за хората под 24-годишна възраст.
Все пак, годишният икономически растеж от 3.5 процента през четвъртото тримесечие е подобрение спрямо 2017 г., а преките чуждестранни инвестиции от 1,4 милиарда евро (1,6 милиарда долара) към средата на миналата година са на път да бъдат най-много за последните седем години.
Планът на Белград е да преквалифицира работници и да изгради повече фабрики – стратегия, която помогна на страни като Унгария, Словакия, Чехия и Полша да създадат по-добър жизнен стандарт за своето население. В същото време, страната трябва да преследва само работни места с добавена стойност, за да избегне модел, основан единствено на евтина работна ръка.