Стефан Данаилов паметник

Спомен за вечния Стефан Данаилов от архива на списание „Жената днес“: В редакцията дойде писмо от група осмокласнички от Асеновград. „Ние сме 14-годишни, но ни безпокои държанието на нашите съученици. Те изобщо не разговарят сериозно с нас, а си служат само с ритници. Приказват разни вулгарности и цинизми, които ни е неудобно да напишем. Отсега сме разочаровани от мъжете. Кажете ни, всички мъже ли са такива?“

В никакъв случай! – искаше ни се да извикаме и да изредим различни техни достойнства, та да върнем на момичетата така рано загубената вяра. Но после си помислихме: а не е ли по-добре мъжете сами да защитават (и когато трябва, да упрекват) себе си? И да се опитат косвено да отговорят на въпроса: „Са ли грубостта, вулгарното отношение, цинизмът прояви на мъжество?“Култовите реплики на Стефан Данаилов – от екрана и извън негоСтефан Данаилов е една от малкото фигури в българския обществен живот, които не е лесно, дори е непо…Nov 27 2019skafeto.com

Поместваме разговор с нашия популярен киноартист СТЕФАН ДАНАИЛОВ, пресъздал образите на десетки смели, силни, решителни мъже.

Обаянието на повечето герои, които пресъздавате, се дължи на това, че те притежават едно ярко изразено качество – мъжественост. Какво според вас се съдържа в тази дума?

Бих искал най-напред да се спра на отношението на Иван Загубански от филма „Последният куриер“ към една руска демократка. Между тях любов няма, но се поражда едно искрено, дълбоко чувство, което при определени условия можеше да прерасне в любов. Героинята обаче има връзка с друг човек, който й помага в революционната работа. Но в труден момент силите го напускат и той стига до предателство. Предателство към идеята, на която служи, и към жената, която обича. И тогава идва голямото разочарование у тази умна и силна жена.

Според мен предателството, независимо дали е към една идея или към една любов, лишава мъжа от обаяние.

Сега се снимам във филма „Началото на деня“. Изпълнявам ролята на инж. Стойчев, 28—29-годишен, амбициозен, предприемчив, той респектира околните със силния си характер. В мината, където работи, става нещастие — загива човек, за което и той има вина. В момента, когато комисията трябва разследва произшествието, Стойчев получава от жена си телеграма, с която тя го вика. И той рискува своето собствено положение, за да остане верен на дълга към жена си.
Всички мъже ли са такива?

Трябва да спомена и Джапунов от филма „Иван Кондарев“. Той е без образование, не може с думи да завладее момичето, което харесва. Но е природно интелигентен, естествен, всеотдаен, готов на всичко. Това също се съдържа в понятието мъжественост.

Физическата сила и предприемчивостта, храбростта и хладнокръвието са едната страна на понятието мъжественост. Другата е силата на характера, нравствената устойчивост, неща, които се проявяват и в отношението към жената.

Смятате ли че грубостта, вулгарното отношение, цинизмът са прояви на мъжественост?

Опитвам се да си спомня нещо от моите ученически години. Бях харесвано момче, но не винаги момичетата, които аз харесвах, харесваха мен. Не зная как е сега, но в нашите взаимоотношения в гимназията грубости нямаше. Ех, колкото за закачки… Бях в X клас и много ми се нравеше едно момиче. Веднъж, за да й направя впечатление, издрасках каучуковите подметки на обувките й с химикалка. Химикалът после не може да се изтрие. И право да си кажа, не й направих голямо впечатление, само трябваше да се извинявам…

Мисля обаче, че понякога тон за лошото държане на момчетата дават и момичетата. Не знам, но не е изключено ученичките, които пишат писмото, до са подразнили с нещо своите съученици. Та мисля, че в един откровен разговор и тяхната вина не бива да се премълчава…

Наскоро ще привърши снимането но филма, в който сега участвам. Той носи условното заглавие „Сашо убива вълк“. Сашо (моят герой) е студент по архитектура, жив, предприемчив, способен, той е, тъй да се каже, „сладурът“ на компанията. Още от пръв поглед прави впечатление на жените. Случайно в компанията му попада момиче, което не привлича с външността си, но е с характер, по-различен от на другите. Една нощ, която са прекарали заедно, довежда Сашо и нея до брак. И става нещо необикновено – този истински мъж, от когото са очаквали да ръководи семейството, постепенно се загубва. Под влиянието на една амбициозна и упорита жена, заета да гради своето положение, той загубва своето. Накрая на филма ние упрекваме и тази жена, която толкова бързо „помага“ на мъжа си да се провали…

Тъй като говорех за женската вина, искам да споделя и друго. Седна например в ресторант и дочувам момичета от съседна маса да говорят на висок глас. Едната казва: „Я виж, Стефан Данаилов“. Другата грубо отсича: „Остави го тоя…“ Сякаш съм стар познат с тези момичета и току-що за нещо съм се скарал с тях. Аз също бих могъл да ги нагрубя и то сполучливо, че да изпаднат в още по-неудобно положение. Но винаги съм се придържал към правилото: мъжете не бива да бъдат дребнави, дори и когато са оскърбени, те трябва да намерят сили да се издигнат над обидата, особено когато тя е на безпринципна основа.

Самият аз ненавиждам грубостта, насилието. Скоро в един град, чието име няма да назова, бях свидетел на срамна сцена: видях на улицата момче, което биеше момиче. Отидох веднага, за да прекратя недостойната разправа. Като ме видя, младежът започна да се оправдава – изневерявала му… Независимо от мотивите, аз отричам физическото насилие като средство за отстояване на мъжкото достойнство.

А какво ще кажете за кавалерството, за вежливостта?

Страстен поклонник съм на рицарските романи. Чел съм ги като дете, чета ги и сега, когото вече съм на 32 години. Разбира се, никой не знае дали точно така блестящо и толерантно, както пише в книгите, тогавашните мъже са се отнасяли към жените. Но поне е приятно до си представяш тази атмосфера, в която има толкова проява на благородство и истински мъжка сила.Татяна Лолова: Аз съм момиче на Стефан ДанаиловВнезапната смърт на големия актьор Стефан Данаилов потресе цяла България. Една от големите ни актрис…Nov 27 2019skafeto.com

Лично аз често си задавам въпроса: достатъчно ли съм вежлив, коректен, внимателен към моите познати, към моите колежки?

По природа обичам хубавото, обичам добре облечените хора. Не мога да мина край някоя позната жена, без да кажа как й стои новата дреха, хубавата блузка или прическа. Да забележиш човека, до го оживиш с някоя приятна дума, да му подхвърлиш весела закачка или шега – това радва, подобрява построението му.

Някои казват, че е смешно, като седнеш в ресторант, да купиш цветя на жените, които са с теб. Не намирам, че са прави. И винаги, когато ми се удава случай, го използвам, за да създам добро настроение на тези, които са до мен. Своеобразен егоизъм у някои хора е да не забелязват нищо и никого освен себе си и по този начин да оскърбяват другите.

Не съм бил в колеж, не съм учил правилата на добро поведение и все още трябва много да уча в това отношение. Но се старая да следвам един принцип: колкото и да е близък този, който седи до мен, винаги да усеща, че го уважавам. Скоро понечих да държа палтото на една колежка, с която се знаем още от студенти и сме много близки. Тя остана страшно изненадана. Учуден бях и аз, че един толкова елементарен, обикновен жест й беше направил впечатление.

Моята известност като актьор ме задължава да бъда още по-вежлив и към хората, които не познавам. Много пъти нито нервите ми са били в ред, нито личните ми ангажименти са ме предразполагали към усмивка или непрекъснато ръкостискане. И все пак правя всичко възможно да не огорчавам, да не разочаровам хората. Смятам, че мъжете трябва повече да се раздават, да откликват на вежливостта и да бъдат винаги вежливи.

Споменахте, че нито вие, нито повечето от нас са имали възможност да изучават правилата на кавалерството. Не смятате ли, че отношението към приятелката и любимата, към съпругата и майката се възпитават от най-ранна възраст?

Разбира се. Много сериозен момент е възпитанието – преди всичко в семейството, както казват хората — първите седем години. Аз например никога не съм чул майка ми и баща ми да разговарят пред мен за пари, за битови неуредици. Сигурен съм, че за толкова години съпружески живот те са имали и сериозни недоразумения, и конфликти. Но никога не съм почувствувал това. Родителите ми дадоха най-важното — представата за идеални отношения между мъжа и жената, И аз съм им безкрайно благодарен за това…
Когато снимахме „Нона“, имаше голям спор как Галчев да направи любовното си обяснение: дали то да прозвучи съвременно или както е било в началото на века. И се спряхме на втория вариант, независимо че може да прозвучи смешно. Много важно е в изкуството да припомняме начина, по който нашите предшественици са споделяли любовните си вълнения, защото това действа възпитателно. Прави впечатление, че филмите, в които има чиста, хубава любов, красиви взаимоотношения, се гледат с интерес и от млади, и от по- възрастни.България плаче за Ламбо: Светъл път, приятелю! Премиерът Борисов: Беше голям мъж!България плаче за Ламбо! Скръбната вест за смъртта на обичания български актьор Стефан Данаилов потр…Nov 27 2019skafeto.com


loading...