Почина легендарният партизанин Райчо Стоев, който пръв поиска оставката на Тодор Живков. Тъжната вест съобщи неговият племенник – бившият депутат Иво Атанасов, предава Дир.бг.
Ето какво написа експолитикът от БСП в своя фейсбук профил снощи:
„На 92 години почина колоритният Райчо Милев Стоев. Макар и партизанин от Босилеградския отряд, две години преди промените, през 1987 г. , той гръмко поиска оставките на Тодор Живков, Милко Балев и Пенчо Кубадински. Това стана на съвещание с актива от тогавашния Кюстендилски окръг, гост на което беше Чудомир Александров, секретар на ЦК на БКП. Препълнената голяма зала на партийния дом в окръжния център напрегнато притихна. Случило се беше нещо невиждано и нечувано. Не зная какво са правили тогава нароилите се по-късно борци против тоталитаризма, но повечето от тях със сигурност не са си рискували работата и положението в обществото. Райчо Милев беше отстранен от мястото, което заемаше на полудневка, а секретарят на ЦК беше свален. Доста по-късно, когато с Чудомир бяхме заедно във Висшия съвет на БСП, съм го питал за това фатално не само за него събитие. Той се колебал два-три дни дали да докладва на Тодор Живков за инцидента. През това време се намерило кой да каже на генералния секретар, който пък заподозрял пратеника на ЦК в Кюстендил в неискреност и дори в съучастничество. Райчо Милев ми се пада вуйчо. От селото на майка ми е – Брест, община Трекляно. Бог да го прости!“, написа ексдепутатът Иво Атанасов.
В последните си години Милев живееше в старчески дом. През 2019г. той се оплака на медиите, че не му позволили да гласува на кметските избори, тъй като липсвал в списъците. 91-годишният партизанин беше напълно глух, не виждаше с едното око, ръцете му беха осеяни с белези от огнестрелни рани, но въпреки трудното си придвижване искаше да пусне своя вот.
„Аз съм единственият останал жив партизанин. Виж, оттук ми мина куршум през ръката, защото бях в Босилеградския партизански отряд. Куршумът го извадиха италиански лекари, които ме лекуваха в тяхна партизанска болница. През 1962 г. ходих на курс в Ленинград и там се запознах с една украинка. В България бях женен за една безплодна и измамна жена и реших да се разведа с нея. Родиха ми се двама синове. Като партизанин не станах убиец, но станах после – убих единия си син. С двуцевна ловна пушка. Това стана през 1990 г., а той беше на 28 г. Дотогава беше добро момче, после обаче се хвана с някакви металисти и един ден ми предложи да играем на руска рулетка с истински патрон. Заплаши ме, че ако аз не взема пушката, той ще я вземе. Взех оръжието, за да не може синът ми да го хване, и стрелях, без да искам. Такава омраза обаче се беше събрала в мен, че като хвърлих оръжието на земята, изкрещях: „Мръсна гад!“. В Кюстендил ме осъдиха на 3 г. ефективно, после намалиха присъдата на условна. Върнах се на село и написах 3 книги – историята на Кюстендилския и Босилеградския партизански отряд. Добри приятели ги издадоха и сега тези книги ще останат след мен, защото вече всичко забравям и едно изречение не мога да напиша.
А в Благоевград се озовах, след като стана инфлацията, аз си продадох апартамента в Кюстендил, дадох парите на големия син, той построи къща, живях малко там и после със снахата ме изгониха. Оттогава съм в старческия дом и нямам връзка с тях… Сега се боя от нерви да не направя някаква глупост и заради гласуването… Бях си избрал кандидат-кмета, всичко изчетох за него и затова още повече ме е яд, че не успях да го подкрепя! Аз съм се бил за тази страна, 2 пъти съм умирал на фронта и 2 пъти са ме връщали от оня свят, затова никой няма право да ми отнема единственото право, което имам – да гласувам на избори“, каза той миналата година в последното си интервю пред в. „Струма“.