https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Мнозина сигурно не помнят нито Акрам, нито пък играчите около него, защото действията се развиват през 90-те години на миналия век. Но доста хора имат спомени за първата банкова афера от зората на демокрацията, при която бяха източени 93 млн. лв. от 7 трезора. Няколко от шефовете на банките даже сложиха край на живота си. Челният опит на първата по рода си банкова афера у нас в новото време имаше доста последователи и вече бледнее пред голямото разграбване на други български банки. Скандалът доби популярност като аферата „Акрам”, защото соченото за главно действащо лице бе палестинецът Джамал Абулибде. Във Велико Търново той се превръща в Ангел Радославов Златанов, а негов кръстник не е кой да е, а бившият началник на ДС и на полицията в областния град о.з. полк. Радослав Радославов.

Родното име на новия българин е Джамал Абдуладем Абулибде – Акрам и е доста странна птица. През 1980 г. идва у нас и след четири години завършва военното училище в старата столица.

Тогава сключва брак с Мария Златанова, двамата се развеждат през 1992 г., когато се подготвя якото източване на седемте банки.

През 1989 г. с указ на държавния съвет на НРБ палестинецът става българин. Във В. Търново Акрам е местен благодетел по времето на първия син кмет Борис Крумов. Освен в мотел „Света гора” Акрам се подвизава и в други търговски комплекси и държи заведението на БСП в центъра на старата столица. За бизнеса обаче са нужни пари. Тогава се завърта схемата с кредитоискатели – все верни и сериозни хора, които теглят заеми с едно и също имущество, прехвърлят се средства от една банка в друга.

Получените вече пари се обръщат в долари и отиват в чужбина. Първият тлъст заем е от 30 млн. лв. в началото на 1992 г. от Стройбанк – София.

Без да е изплатен, се теглят други с едни и същи залози.

Много замесени в аферата „Акрам“ са параван на основните играчи

в цялата схема се замесват най-различни хора с фирми, които са получатели и приносители на взетите с протекции на бивши служители от МВР и действащи функционери от БСП пари.

Скандалът става публичен през април 1994 г., като тогава в него са намесени имената на бившия премиер на БКП/БСП Андрей Луканов, който по време на скандала е депутат от левицата; на колегата му, народния представител о.р. полк. Димитър Йончев; Румен Петков – председател на Общинския съвет на БСП в Плевен; Георги Димитров – бивш председател на Общинския съвет на БСП във Велико Търново и Стефан Косев – най-младия член на Висшия съвет на БСП, двайсет и пет годишния председател Общинския съвет на партията в Дряново. Същинската финансова афера се разиграва по-рано – през периода март 1992 г. – декември 1993 г.

Едни са прибирали комисиони за услугите, други получават свобода за бизнес и власт. В крупната схема за банковите обири участват доста служители на бизнесмена Акрам от В. Търново.

Сред тях е сервитьорът от Горна Оряховица Пламен Катрев, който после става шеф на заведенията на Акрам. Разплитането на източването на банките започва със сигнали до полицията и прокуратурата във В. Търново.

С разследването се заема Икономическа полиция при тогавашната РДВР, а окръжният прокурор Цанко Русев, вече покойник, взема смели решения за арести. Следственото дело бе образувано през 1994 г., а във В. Търново на никого не му се вярваше, че ще има арести на бивши служители на „Държавна сигурност” и на известни люде, но това все пак се случи.

През април 1995 г. става ясно, че Акрам е разработван от Националната служба „Сигурност” (контраразузнаването, чийто правоприемник днес е ДАНС) и в специалната служба съществуват доказателства за аферата, пряко свързана с финансирането на БСП. Данните са запазени, защото Акрам е разработван под друго име с паспорт от държава в Южна Америка. Оперативната работа обаче е прекъсната след падането на правителството на СДС през декември 1992 г. Тези данни остават неизвестни за прокуратурата, за да може само дребните риби, замесени в аферата, да отговарят по нея.

След тежко разнищване и събиране на доказателства на 4 декември 1995 г. е изготвен обвинителен акт, необезпечените заеми са 93 млн. стари лева, от които по време на следствието са били възстановени 2 млн.

40-страничният обвинителен акт е направен от тогавашния окръжен прокурор на Враца Светла Генова. Цялото дело е 40 тома, направени са десет експертизи, като три вещи лица междувременно починаха, бяха разпитани 80 свидетели и близо 20 експерти, смениха се десетки адвокати.

Делото по първата банкова афера у нас стартира във Враца през април 1996 г., но бе спряно поради липсата на главния обвиняем Акрам. Върховните магистрати го препратиха във Велико Търново, защото всички замесени са от този регион.

Във Враца бе теглен последният от серията банкови заеми. В старата столица същият обвинителен акт бе внесен през 2000 г. Папките се мотаха из потайностите на Темида доста години. През това време Ангел Златанов – Акрам изчезва.

Пред съда трябваше да бъдат изправени общо 8 души – Ангел Златанов, Радослав Радославов, Пламен Катрев, бившият банкер Стефан Косев, секретарката на Акрам Яна Маринова, братът на Акрам Абдул – Джим, жена му Христина Гичева и Людмил Досев.

Проф. Йончев: Петков знае къде отидоха парите от аферата „Акрам”.

След произнасяне на присъдата Димитър Йончев, председател на бившето идейно течение в БСП – ОСД, а към 2006 г. преподавател в академията на МВР и в НБУ по теория на разузнаването, заявява по радио „Нова Европа“, че Румен Петков е съпричастен по някакъв начин към случая.

По ирония на съдбата през това време Румен Петков се е издигнал до министър на вътрешните работи в кабинета на тройната коалиция между БСП, ДПС и НДСВ начело с лидера на социалистите Сергей Станишев. Йончев си спомня, че по случая „Акрам” му е звънял покойният Николай Добрев (БСП), Валенто Василев (заместник-председател на Съюза на бившите командоси и нещатен сътрудник на ДС) и дори Андрей Луканов, за да го питат „идваха ли едни наши хора да те питат нещо”. „Значи са били в течение”, заключава Йончев.

Мистерията със смъртта на Аркам. Той никога не даде показания

Джамал Абдул Даим Абулибде, както е рожденото име на Акрам, бяга от България заедно със снаха си Христина Гичева.

През 1996 г. двамата са засечени от „Интерпол“ в ЮАР, но не са задържани. После „Интерпол“ отказва да ги екстрадира от Рамалла, ивицата Газа, откъдето е родом палестинецът.

На 17 ноември 1997 г. Акрам и Христина са арестувани в Испания. Тогава пък иберийските власти отказват да ги екстрадират, тъй като у нас можело да получат смъртно наказание.

След това изведнъж се разчува „новината”, че Акрам е бил убит в Париж. На 6 май 1999 г. – само няколко дни преди да бъде екстрадиран, Акрам е открит обесен в килията си в испанския затвор „Сото дел Реал“.

Снахата на Ангел Радославов Златанов – Акрам Христина Тотева Гичева-Абдулабде е екстрадирана от Испания

Мнозина не вярват, че се е обесил сам, а други не вярват, че изобщо е мъртъв. Така или иначе Акрам никога не даде показания в България по делото, кръстено на неговото име.

Той е имал 18 паспорта с чужди имена, дегизирал се до неузнаваемост и успешно надлъгвал властите в цял свят, което навежда на мисълта, че очевидно става въпрос за международен аферист, намерил „почва” у нас. С указ на Държавния съвет от 12 декември 1989 г. той става български гражданин и получава името Ангел Златанов.

10 самоубийства на банкери, свързани с източването

С десет смъртни случая е съпроводено делото „Акрам”. Всичките са определени като самоубийства. Само в рамките на няколко месеца през 1994 г. край на живота си слагат десетима от замесените в аферата, сред които основно шефове на банки, които са давали заеми.

На 4 февруари 1994 г. се гръмва в главата с пистолет “Браунинг” управителят на Кредитна банка – Ловеч, Михо Михов.

На 22 февруари се обесва управителят на банка в Лясковец Стефан Колев.

На 7 април се самоубива с ловната си пушка шефът на клон на ПЧБ в Павликени Ангел Кабаиванов.

Преди да дръпне спусъка, той оставя предсмъртно писмо: „Обичам семейството си, но не мога да понеса срама!”.

Преди 10 ноември Кабаиванов е бил първи секретар на БКП в града – уважавана личност.

На 27 октомври 1994 г. е намерен мъртъв в кабинета си управителят на Кредитна банка – Враца, Александър Банов.

Черната серия продължава и през 95-а. На 3 май 1995 г. е покосен от инфаркт 37-годишният подлъган от Акрам управител на фирма „ЯСИ” Янко Иванов – Яшко от с. Писарово.

През август същата година от петия етаж на ДСК Плевен се хвърля Антония Недялкова – шеф на отдел “Левови операции” в банката.

На 24 ноември се обесва в дома си управителят на Балканска банка в Габрово Николай Колев.

Мистериозно пада от дърво и умира Христо Пенчев – шеф на подслушвателно звено към МВР.

Удавен по време на риболов е намерен шефът на звеното за борба с организираната престъпност към РДВР – Плевен, Иван Петков.

Особено интересен е случаят на Янко Иванов – Яшко. Фирмата му има добра репутация, преди да го примамят в схемата. За Яшко се говори, че бил щедър спонсор на бедни, самотници и сираци.

След като получава инфаркт и умира в Силистренската болница, се оказва че дължи 6 800 000 лева недоизплатен кредит без лихвите на ОББ – Велико Търново.

Акрам гарантирал три заема на Яшко от 1991 и 1992 година и после го зарязал. Преди това Янко Иванов подписва разписка на Акрам, че му дължи 10,5 млн. лева, които уж му били дадени от него „на ръка”.

Малцина знаят, че всичко е било предварително нагласен театър. Акрам кани Яшко в офиса си, а там жената на палестинеца – Мария, взела да се тюхка, че мъжът й направил грешка, че станал гарант на такава голяма сума.

За да я успокои, Яшко подписва разписката за десетте милиона, без да знае, че Акрам отдавна се е отписал като гарант на заемите в „Стройбанк”. Така делото все пак тръгна, но без ключови свидетели от банковите институции.

Вижте още:
Фалитът на Първа частна банка преобръща живота на Венци ЙосифовНаправи добро и го хвърли зад гърба си. До края на живота си банкерът Венцислав Йосифов следваше зав…Dec 29 2021skafeto.com