Върховният касационен съд измени доживотната присъда без право на замяна на 21-годишния Мартин Трифонов, който изнасили и уби по особено мъчителен начин 7-годишната Кристин Георгиева от сливенското село Сотиря, като му наложи по-лекото наказание – доживотен затвор.
Така бруталният убиец може да излезе от затвора предсрочно, ако наказанието му бъде променено от доживотен затвор на 30 години „лишаване от свобода“ и той излежи не по-малко от 20 години. Тази опция е предвидена в Наказателния кодекс, предава Дир.бг.
Жестокото убийство на момиченцето бе извършено на 15 август 2019 г. 21-годишният извършител пък бе задържан след почти 24-часово издирване, след като бе прострелян в краката, тъй като оказа съпротива. Заради раните си Мартин Трифонов бе опериран в сливенската областна болница и стабилизиран. Болничната му стая се охраняваше от полиция, тъй като съдът му наложи постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, след като заседава в същата болнична стая. След това той бе преместен под охрана в болницата на затвора в София, а през януари м.г. застана и пред Окръжния съд в Сливен и получи най-тежкото предвидено от закона наказание – доживотен затвор без право на замяна.
Впоследствие присъдата бе потвърдена изцяло от Апелативния съд в Бургас. Убиецът обаче обжалва и пред Върховния касационен съд.
Върховните съдии приемат, че касационната жалба е основателна за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е определил вида на санкцията след попълване на доказателствения материал с достатъчно данни за деянието и дееца, но съвкупната им преценка не дава основание за извод, че наложеното на Трифонов най-строго и изключително наказание е адекватно.
Правилно е констатирана особена тежест на престъпното посегателство. Негов обект са широк кръг обществени отношения от първостепенна значимост. Утежняващите признаци са многобройни, а обстоятелствата, които ги обуславят превишават качествено обичайните в съдебната практика. Възрастта на жертвата е значително по-ниска от изискуемата за съставомерност на деянията.
Насилието и бруталността са самоцелни, напълно излишни за сломяване на съпротивата на 7-годишно дете. С различни средства и по различен начин са увредени всички части на тялото и вътрешни органи. Страданията на жертвата са били извънредни и продължителни до изпадането й в безсъзнателно състояние. Негативна оценка следва да получи и личността на дееца.
Мартин Трифонов е осъждан двукратно в миналото, въпреки младата си възраст. Извършил е престъпления насочени към половата неприкосновеност и собствеността на гражданите, престъпната му деятелност ескалира. Фактът, че е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода, и само година по-късно е осъществил инкриминираните деяния означава, че не е преодолял липсата на задръжки, не е изградил морални ценности, продължава да не зачита установените норми на поведение.
Многобройните и драстични отегчаващи обстоятелства, както и рискът от рецидив обуславят извод, че подсъдимият следва да бъде постоянно изолиран от обществото чрез налагане на наказание доживотен затвор.
Липсват обаче предпоставките за определяне на изключителната санкция „доживотен затвор без замяна“, пише в съдебното решение. Приложението на извънредната мярка е в зависимост от оценката на перспективите за личността. В конкретния случай не може да бъде направена категорична прогноза за невъзможност за положително развитие след повече от двадесет години. Част от изложените по този повод съображения на въззивния съд са неточни.
Фактът, че подсъдимият е действал съзнателно, т.е. бил е вменяем, е относим към възможността да носи наказателна отговорност, а не към вида и размера на санкцията. В тежест на Трифонов неправилно са ценени предприетите действия по укриване и заличаване на следите от престъплението, както и констатираните неточности в обясненията му.
Подсъдимото лице няма процесуално задължение да се самоуличава или съдейства за осъждането си, като дава обяснения, предоставя веществени доказателства, или по какъвто и да било начин. Желанието му да избегне наказателно преследване не може да се третира като отегчаващо обстоятелство. Според състава на ВКС решителен аргумент в подкрепа на искането за налагане на по-лекото наказание е 21-годишната възраст на подсъдимия, която е съвсем близка до минималната.
Процесът на деградация на личността не е продължил достатъчно дълго, поради което съществува вероятност да е обратим. Неприемливите възгледи и антиобществени нагласи са формирани у подсъдимия под влияние на липсата на достатъчно възпитателни грижи в ранната му възраст и отсъствието на социална среда, по-късно. Начинът на живот е провокирал развитието на личностово разстройство.
Възможно е трайното отсъствие на криминогенни фактори в далечно бъдеще да предизвика положителна промяна. Вече сериозно е променено здравословното състояние на Трифонов в резултат на получените при залавянето му наранявания. Направените самопризнания, макар и непълни, могат да послужат за база за комуникация.
След оповестяването на решението на ВКС, което е окончателно и не подлежи на обжалване и протест, министърът на правосъдието в служебния кабинет проф. Янаки Стоилов се срещна с бабата на убитата Кристин от село Сотиря – Милка Георгиева, и съпруга й, информират от МП.
Срещата е именно по молба на бабата, която е изразила притесненията на семейството си, че окончателното съдебно решение създава възможност за предсрочно освобождаване на извършителя.
Проф. Стоилов обясни, че по смисъла на Наказателния кодекс доживотният затвор може да бъде заменен с наказание лишаване от свобода за 30 години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години. Министърът обърна внимание на важността съдилищата да намират начин да обясняват своите решения по чувствителни за обществото случаи.
Стоилов посъветва семейството да се обърне към Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления. Той заявил още, че е много важно сдруженията на пострадалите от престъпления да взимат активно участие в обсъждането на законодателни промени.