През 2000-та година столичани вече бяха свикнали с престрелките по улиците и кървавото разчистването на сметки между престъпни групировки. Едно събитие обаче предизвиква истински шок не само сред софиянци, но и в цялото ръководство на държавата. В един от луксозните хотели избухна бомба, която разкъса на части двама души. По-късно ще се окаже, че те са подготвяли атентат и взривът за тях е „нещастен случай“, нещо като трудова злополука във високо рисковата им професия на наемни убийци, пише Труд.
На 15 ноември 2000 г. в 17.13 ч страшен гръм разрушава стая 103 на четиризвездния хотел „Амбасадор“, собственост на веригата „Ти Би Ес хотели“. След секунда администраторката натиска паник-бутона и така сигналът стига до СДВР. Спокойно е могла да не го прави, защото взривът се чува до центъра на София. Пристигналите за минути полицаи откриват не само разрушения, но и части от тела. Главата на един от труповете липсва. По-късно ще се окаже, че една от жертвите е човекът, наел стаята – 34-годишния арменец Арташес Тер-Овсепян. Открита е и една невзривена самоделна бомба.
Още при първоначалния оглед експертите по обезвреждане на взривове са ужасени от мащабите на пораженията – взривната вълна е избила стената между стаи 102 и 103 и ги е превърнала в общо помещение. Над козирката на централния вход на „Амбасадор“ зее огромна дупка, от задната страна на хотела е още по-голяма.
Остатъци от външните стени и пластмасовата дограма са изхвърлени на 150-200 метра към задната страна на хотела. Парчетата са летели с висока скорост и са разбили предните стъкла на паркирани отзад фолксваген и опел. Адската машина е изкъртила дупка към стаята на третия етаж и е направила вдлъбнатина към рецепцията на долния партерен етаж. Там е ранен администраторът Милен. Италианец, отседнал в стая 105, през една от взрива, също е ранен в бедрото, докато се къпел в банята. Той изскоча по хавлия и побягва. Около 18,15 ч полицията затваря бул. „Симеоновско шосе“ още при Зоологическата градина. Пред загражденията се струпват хора. Част от тях са гости на хотела, които са чули за взрива и се притесняват за багажа си. Там са и роднини на хора от персонала, уплашени за живота на близките си.
Полицаите отпращат българските гости на хотела към VII РПУ в Студентски град, а чужденците – в близкия хотел. На мястото се изсипва цялото ръководство на МВР, здравният министър, съветникът на президента по националната сигурност. Това обаче не дава отговор на въпроса – колко са жертвите и кои са. По-късно ще се окаже, че телата са две, но са неузнаваеми. Те са на парчета – с откъснати ръце и крака, открити на метри от телата.
Дни по-късно е установена самоличността на загиналите – руснакът Александър Романов и арменецът Арташес Тер-Овсепян. Става ясно също и че взривът не е атентата срещу тях, а двамата са сглобявали бомба, която е избухнала в ръцете им. Тя е била поставена върху масичката в стая 103, показва местоположението на епицентъра на взрива. Един от убитите – Арташес, е бил надвесен над взривното устройство, главата му е откъсната след детонацията. Според експертите става дума за високотехнологично взривно вещество, най-вероятно пластичен експлозив. Арташес пристигнал сам в хотела и е трябвало да си тръгне ден след взрива. Така казвал поне. Според МВР чужденецът е карал взет под наем автомобил „Сеат“.
Разследването стига до разкритието, че двамата загинали чужденци са подготвяли покушение над един от босовете на СИК – Поли Пантев. Това става и водещата версия на МВР. Около кървавото престъпление има и друга хипотеза – разчистване на сметки между грузински и арменски престъпни групировки. Нито една от тях не била подкрепена с доказателства и случаят бил пратен в архива. Според бивши ченгета мутренската война в СИК взела връх през 2000 г. и тогава Бай Миле наел професионалните убийци от Русия и Грузия, които да очистят съперника му Пантев, който преминал на страната на висаджиите. Мократа поръчка се провалила, когато атентаторите решили да пренастроят часовника на адската машина.
Незнайно защо при манипулацията цъкащата бомба се активирала и двамата наемни убийци били разкъсани на парчета. Криминалисти стигнали до информация, че минути след експлозията в стаята на Овсепян Бай Миле напуснал хотел „Амбасадор“ със свой приближен авер. Твърди се, че Милчо Бонев дори не бил викан на разпит в полицията, където да каже дали знае нещо за кошмара, на който свидетели стават гостите на хотела. Версията, че се е готвело покушение над Поли Пантев така и остава работна и не можа да бъде доказана. В подземния свят са сигурни, че самият Поли е знаел за готвеното срещу него покушение. Само няколко месеца по-късно сикаджийския бос беше убит на остров Аруба във фоайето на хотел, в който бил отседнал.
Загиналият Артюша бил прокурорски син
Арташес Суренович Тер-Овсепян с прякор Артюша е роден в Ереван. Баща му е бивш прокурор на арменската столица. Артюша организирал убийството на двамата най-големи врагове на татко си – първия зам.-прокурор на града и прокурора на един от районите на Ереван. Затова бил осъден на 12 години затвор, но благодарение на баща си го освободили предсрочно. Живеел в Москва, където бил свързан с 3 групировки, специализирани в кражба на валута от банки чрез фалшиви документи. По оперативна информация на руските спецслужби е бил издирван от чеченци, които искали да научат от него къде е скрил парите си „мозъкът“ на банковите кражби – Коригов. Артюша бил близък приятел с „диспечера“ на поръчковите убийства в Москва. През 1993 г. там организирал убийствата на трима бандити от средна ръка. Според българските регистри Тер-Овсепян Арташес Суренович бил собственик на три фирми в България, всички с бургаски адреси. Твърди се, че у нас е търгувал с петрол. Той имал интереси в дистрибуцията с горива за Украйна и Армения. Овсепян не живеел в България, но често идвал от Москва. Лятото, преди да бъде разкъсан от бомбата в „Амбасадор“, бил на почивка във Варна с баща си и цялото си домочадие. При последното си фатално посещение у нас влязъл през Бургас.