Китай закъсня с космическата надпревара – Пекин изпрати първия си спътник в орбита едва през 1970 г. – но програмата му е сериозно амбициозна през последните няколко години, достигайки важни моменти, включително пилотирани космически полети и историческо първо кацане на луноход на далечната страна на Луната. Но при президента Си Дзинпин, Пекин инвестира милиарди в изграждането на своята космическа програма, докато агресивно отстоява своето влияние на Земята, преследвайки „голямото подмладяване на китайската нация“. Плановете стават все по-амбициозни от ден на ден. На откриването на китайската Политическа консултативна конференция, главният дизайнер на лунните мисии на Китай разказа за плановете за изпращане на кораб до Марс и Beidou.
„През последните 60 години имаме много постижения, но все още сме на голямо разстояние от световните космически сили. Трябва да ускорим темпото си,“ казва У Уейрен, заявявайки, че сондата ще бъде изпратена на Червената планета през 2020 г.
Космическата слънчева енергия е най-големият потенциален енергиен източник, достъпен за хората и може да снабдява почти всички електрически нужди на всеки човек на нашата планета. Технологията за оползотворяване на слънчевата енергия в космоса съществува от 1960-те години. Но пред нея има няколко технически препятствия, които Пекин се надява да преодолее в следващите години.
Още през декември 2018 г. Пекин изведе първата китайска широколентова спътникова комуникационна мрежа в ниска орбита. Сателитът оперира в слънчево-синхронна орбита на около 1100 км над Земята. Захранва се от соларни клетки и има живот една година, но очакванията на дизайнерите са той да продължи по-дълго.
Китай се надява да приключи една ключова фаза от своята навигационна система Beidou – съперник на американската GPS мрежа – до края на годината. Осем до десет сателита ще бъдат пуснати през тази година, за да се подобри покритието на мрежата, и ако всичко върви добре, ще може да бъде завършена и мрежата в средната земна орбита.
Beidou има както военни, така и граждански приложения – също като конкурентната глобална система за позициониране, управлявана от американските военновъздушни сили. Работата по проекта започна през 1994 г., за да обслужва навигационните и комуникационни нужди на Народна освободителна армия.
Първите два сателита Beidou стартираха през 2000 г., а сегашната система е третото поколение на този проект, започвайки от 2009 г. и е предвидено да бъде напълно завършена през 2020 г. Beidou започна да предлага своята основна глобална услуга през декември 2018 г. с точност на позициониране от около 10 метра в световен мащаб и 5 метра в Азиатско-тихоокеанския регион. Когато бъде завършена, мрежата в средната земна орбита ще се състои от 27 спътника, поддържани от осем други в различни орбити.
