комуникации чрез сателити

В края на 2020 г. една компания за спътникови комуникации чрез сателити в ниска орбита (LEO) излиза от фалит и започва да чертае планове си за създаване на „съзвездие” от спътници, които да осигуряват широколентов достъп до интернет до труднодостъпни места по света. Днес, само шест месеца по-късно, тази компания е в авангарда на цял нов сектор в света на технологиите. Конкуренцията в него расте бързо, интересът на потребителите също расте бързо, а броят на сателитите се умножава шеметно – въобще секторът набира скорост с пълна сила.

Въпреки опасенията на мнозина, че развитието на инфраструктурата от пето поколение ще бъде забавено заради кризата с коронавируса, всъщност 5G перспективите се оказаха ярки през 2021 г. Но може би не точно по начина, по който мобилните оператори са си го представяли.

Според изследване от услугата за сравнение и превключване Uswitch, на което се позовава ComputerWeekly, повече от милион домакинства във Великобритания вече използват сателитна широколентова връзка.  Милион! Този брой се очаква да нараства бързо.

Един от факторите за развитието е липсата на алтернативи. На Острова има още почти милион домакинства – предимно от селски райони – които почти или изобщо нямат достъп до интернет. Те казват, че сателитният широколентов достъп може да бъде „спасителна” технология за тях, заменяйки „ненадеждни или бавни” съществуващи интернет връзки.

Факторът Starlink

Катализатор на пазара на сателитен интернет се оказва Starlink. Милиардерът и собственик на Tesla Илон Мъск е амбициран неговата сателитна система да се сдобие с поне 500 000 потребители по целия свят в рамките на една година.

В САЩ Starlink има конкуренти като Viasat и HughesNet. Сравнението на възможностите им рисува впечатляваща картина: латентността е 45 ms при Starlink срещу 630 ms за Viasat и 724 ms за HughesNet. Доставчиците на фиксиран широколентов достъп предлагат 14 ms. С подобна латентност и със средните скорости за теглене (около 97,23 Mbps) доставчикът осигурява достатъчно бърза връзка за справяне с повечето нужди на съвременния дигитализиран живот.

Във Великобритания конкуренти на Starlink са OneWeb и други фирми като Broadband Everywhere, Freedomsat, Konnect и Satellite Internet. Там също е налице борба между доставчиците по отношение на скорости и латентност.

В глобален план данните от Speedtest показват, че Starlink е много по-бърз от доставчиците на фиксирани широколентови услуги във Франция, Германия, Нова Зеландия. Каквото и да се говори, конкуренцията започва да се разгорещява – и като брой съперници, и като параметри на предлаганата услуга.

Височината има значение

Разликата в скоростите и времезакъсненията между доставчиците на сателитен интернет идва от това на какво ниво кръжат техните сателити.

Starlink е в състояние да постигне по-ниски параметри на латентност чрез използване на спътниково съзвездие с ниска земна орбита (LEO) на височина между 550-1200 км. Тогава спътниците са физически по-близо до земната повърхност от традиционните спътникови доставчици.  Следователно е нужно по-малко време за предаване на сигнала обратно към низходяща станция на земята. Това означава доста по-бърза реакция, съответно по-„пъргава” връзка и по-добро изживяване за потребителя.

Други спътникови системи пък използват значително по-високи „геосинхронни” орбити от около 35 000 км за своите спътници. Това им позволява да обслужват много по-широки участъци от земната повърхност с по-малко спътници.

Височината обаче означава повече време за пътуване на сигналите от и до Земята: налице е драматично увеличаване на латентността в преноса на данни съответно от 630 ms и 724 ms при Viasat и HughesNet, които освен САЩ покриват и други страни като Мексико, Чили и Колумбия.

Препятствия

Въпреки привлекателността на новия тип връзка първоначалната инвестиция остава висока и това се явява пречка за повечето домакинства, които се интересуват и изкушават от възможността. Разходите за „вкарване” на сателитния интернет възлизат на трицифрени суми – например около 500 британски лири за домакинствата във Великобритания. Това възпира две трети от потребителите, желаещи да опитат технологията.

Таксите за настройка могат да бъдат скъпи поради необходимостта от инсталиране на сателитна антена. Но и тук конкуренцията ще се нажежи. Потребителите на OneWeb на Острова казват, че плащат средно 29,70 лири на месец за услугата, в сравнение със средно 33,60 лири за всички потребители на широколентов достъп.

Това е достатъчно добър стимул да се „преглътне” първоначалната инвестиция. А с разрастване на броя на потребителите и нажежаване на конкуренцията може да се очаква и „слягане” на крайните цени.


loading...