фейсбук снимки

„Не, Фейсбук няма да направи всички снимки публични от утре“ е анализ на Александрина Гинкова във вестник „Дневник“ от 2017 година. Всяка дума в него звучи актуално и днес на фона на новата лавина от съобщения в социалната мрежа, чрез които потребители не дават разрешение на Фейсбук за „използване на моите снимки, информация, съобщения или публикации, както минали, така и бъдещи“. Прочетете го!

Краен срок утре!!!
Всичко, което сте публикували, ще стане публично от утре. Дори съобщенията, които са били изтрити или непозволените снимки. Нищо не струва да се направи просто копие и да се постави, тъй като превенцията е винаги за предпочитане. От канал 13 са говорили за промяната в политиката за поверителност на facebook.
Аз НЕ ДАВАМ на facebook или всякакви образувания, свързани с facebook, разрешение за използване на моите снимки, информация, съобщения или публикации, както минали, така и бъдещи. С това изявление давам известие на facebook, че е строго забранено да разкрива, копира, разпространява или да предприема всякакво друго действие срещу мен въз основа на този профил и/или съдържанието му. Съдържанието на този профил е лично и информацията е поверителна. Нарушаването на неприкосновеността на личното пространство може да бъде наказано от закона (UCC 1-308-1 1 308-103 и Римския статут). Бележка: Фейсбук сега е публичен субект. Всички членове трябва да публикуват една бележка като тази. Ако предпочиташ, можеш да копираш и поставиш тази версия. Ако не публикуваш подобно изявление поне веднъж, ще бъде технически позволено използването на твоите снимки, както и съдържащите се информации в аргументите на състоянието на профила. Не споделяй, а копирай и постави, за да си в безопасност.

Това съобщение се разпространява отново във „Фейсбук“ (Facebook) през последните дни – и макар да са минали много повече от 24 часа от първоначалната му публикация, все още нито една снимка не е станала публична без съгласието на потребителя, който я е качил.

Подобни текстове циркулират из социалната мрежа от години и от време на време разпространението им получава нов тласък. Конкретният, цитиран по-горе, съществува поне от 2012 г.

Кой е „канал 13“ все още е загадка. От „Фейсбук“ не са обявявали никакви намерения за промяна в политиката си за поверителност и са опровергавали подобни съобщения преди.

UCC 1-308-1 1 308-103 вероятно означава Uniform Commercial Code – сборник закони на различните щати, създаден с цел да хармонизира законодателството за продажбите и други комерсиални транзакции в САЩ. И няма нищо общо със защитата на личните данни.

Римският статут е договорът, с който на 17 юли 1998 г. се учредява Международният наказателен съд – орган, който разглежда дела за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Той също няма никаква връзка с взаимоотношенията между потребителите и фейсбук.

Самото постване на текст, в който се заявява какво може или не може компанията да прави с личните данни на потребителя, също е безсмислено. При регистрирането в социалната мрежа той е приел условията и политиките ѝ и няма право да променя части от тях по собствено усмотрение, още по-малко позовавайки се на безсмислен правен жаргон.

Какво гласи политиката за поверителност

Бърза справка в политиката за поверителност показва, че тя гласи: „Вие притежавате цялото съдържание и информация, която публикувате във „Фейсбук“, и можете да контролирате споделянето ѝ чрез настройките за поверителност и чрез приложенията.“

С публикуването на съдържание, което е обект на авторско право, вие разрешавате на социалната мрежа да ги използва, докато не ги изтриете. Дори и след това те може да останат запазени за „разумен период от време, но няма да бъдат достъпни за други“ потребители.

При промяна на политиката „Фейсбук“ се ангажира да уведоми потребителите, преди промените да влязат в сила, и да им даде възможност да ги прегледат и коментират.
ой получава информацията на потребителите

„Фейсбук“ споделя информацията на потребителите с други части от компанията Facebook Inc. и Facebook Ireland Ltd – като например:

– Facebook Payments Inc. (https://www.facebook.com/payments_terms/privacy)
– Atlas (http://atlassolutions.com/privacy-policy)
– Instagram LLC (http://instagram.com/about/legal/privacy/)
– Onavo (http://www.onavo.com/privacy_policy)
– Parse (https://parse.com/about/privacy)
– Moves (http://moves-app.com/privacy)
– Oculus (http://www.oculus.com/privacy/)
– LiveRail (http://www.liverail.com/privacy-policy/)
– WhatsApp Inc. (http://www.whatsapp.com/legal/#Privacy)
– Masquerade (https://www.facebook.com/msqrd/privacy)

Компанията предоставя данни на фирми за реклама и анализ, но изключва от тях информацията, която може да доведе до идентифициране на потребителите.

Търговци и доставчици на услуги също получават данни, след като се ангажират със строга конфиденциалност в съответствие с политиките на „Фейсбук“ и споразуменията, сключени с компанията.

Какви са истинските проблеми

Проблеми с неприкосновеността в социалната мрежа обаче наистина има – и именно заради тях Европейският съд в Люксембург нареди през 2015 г. прекратяването на споразумението Safe Harbour за трансфер на лични данни между ЕС и САЩ.

Делото, заведено от австрийския докторант по право Макс Шремс, се основаваше на факта, че социалната мрежа прехвърля данни от ЕС в САЩ, където нивото на защита на неприкосновеността е по-ниско, отколкото в Европа.

До ключовото решение се стигне след само една от редицата жалби на Шремс срещу „Фейсбук“ и скандалните действия на сайта. Сред тях са обвинения, че мрежата:

– пази информация дори за изтритите приятели, постове, съобщения, тагове и сръчквания;

– според Шремс функцията за „разпознаване на лица“ нарушава правата на потребителите;

– качените снимки са достъпни за всекиго чрез url-адреса си, независимо от това колко е скрит профилът на качилия ги потребител;

– чрез бутона „харесвам“, прикачен в редица сайтове, Facebook следи дейността на интернет потребители, дори да не са регистрирани в социалната мрежа.

По последния казус белгийската Агенция за защита на личните данни опита да заведе дело срещу „Фейсбук“, но апелативен съд в Брюксел реши, че регулаторът няма юрисдикция върху фирмата, регистрирана в Ирландия.

Още от Технологии

loading...