европейския закон за чиповете уязвимостта на Вашингтон 3D отпечатване на нано-обекти
(снимка: CC0 Public Domain)

https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Европейският „Закон за чиповете” трябва да бъде приет на 18 април. Подготвяният документ предвижда отпускане на субсидии за производителите на чипове в размер на 43 млрд. евро.

Страните от ЕС и европарламентът са на път да одобрят плана, който ще помогне на европейската полупроводникова индустрия да настигне Азия и САЩ, предаде Ройтерс. Прилагането на плана, известен като „Закон за чиповете” (Chip Act) по аналогия със същия американски закон, ще струва на ЕС 43 милиарда евро.

Европейският „Закон за чиповете” беше обявен миналата година, когато страните от ЕС решиха да намалят зависимостта си от американските и азиатските производители на полупроводници. Това беше предизвикано от недостига на чипове в резултат на пандемията, който през 2020-2021 г. нанесе значителни щети на редица европейски предприятия и най-вече на производителите на автомобили.

Целта на новия проект е да увеличи дела на ЕС в световния пазар на полупроводници до 20% през следващото десетилетие. Регионът предприе тази мярка, след като Съединените щати приеха своя „Закон за чиповете”, насочен към развитие на местното производство на полупроводници.

Обсъждането на европейската версия на документа тече от няколко месеца. Очаква се депутатите да успеят да договорят схемите за финансиране на програмата на следващата сесия на Европейския парламент, която ще се открие в Страсбург на 18 април.

Препъникамъкът досега беше недостигът на финансиране от 400 милиона евро, но изпълнителната власт вече е успяла да разпредели значителна част от тези средства, твърди Ройтерс. Първоначално Европейската комисия възнамеряваше да предостави финансиране само на най-напредналите предприятия, но правителствата на ЕС убедиха Комисията, че обхватът на закона трябва да бъде разширен до цялата верига на производство на чипове и да включи изследователски и дизайнерски центрове.

Основният аргумент на „широката” стратегия беше успехът на Белгийския междууниверситетски център по микроелектроника (IMEC), който се превърна в международен център за иновации в областта на наноелектрониката и други цифрови технологии и формира екосистема от повече от 600 предприятия.

Допълнителното финансиране също компенсира неравномерното разпределение на ресурсите, което възникна, когато Intel реши да построи завод за производство на чипове в Магдебург, Германия – проектът ще получи финансиране съгласно новия закон.

Средства от новия източник ще получи и предприятие за чипове, което ще бъде построено във Франция от холандската STMicroelectronics и американската GlobalFoundries – този проект се оценява на 6,7 милиарда евро.