Бутан
Aaron Santelices on Unsplash

Бутан ще отвори отново границите си за международни туристи от септември – за първи път от началото на пандемията. Малкото хималайско кралство се стреми да съживи икономиката си.

Сгушена между Китай и Индия, страната с живописна природна красота и древна будистка култура, предприе драстични ранни стъпки и забрани туризма – основен източник на доходи, през март 2020 г., когато на територията й беше регистриран първият случай на COVID-19, припомня CNN. Конституционната монархия с по-малко от 800 000 души население е отчела по-малко от 60 000 инфекции и само 21 смъртни случая, но икономиката й, възлизаща на 3 млрд. долара, се сви през последните две фискални години, тласкайки повече хора към бедност.

От Съвета по туризъм на Бутан (TCB) съобщават, че на туристите ще бъде разрешено да влизат в страната от 23 септември.

Тази страна таксува туристите с 200 долара на ден само за посещение

Те обаче ще трябва да плащат такса за устойчиво развитие от $200 на турист на нощувка, в сравнение с $65 преди три десетилетия. Новата такса ще компенсира въглеродния отпечатък на туристите.

Тази страна таксува туристите с 200 долара на ден само за посещение

„COVID-19 ни позволи да се пренастроим – да преосмислим как секторът може да бъде най-добре структуриран и управляван, като същевременно поддържа ниски въглеродни отпечатъци“, казва в изявление Танди Дорджи, председател на TCB и външен министър на страната.

„Бутан“ вероятно произлиза от санскритската дума бху-тхан, което означава „висока земя“. Според друга теория бхоц-ант на санскрит означава „краят на Тибет“ или „югът на Тибет“. Някои бутанци наричат страната си Друк Юл, а жителите – друкпа. Името на страната на дзонгкха (и на тибетски) е Друк Юл („Страната на гърмящия дракон“). Заради спокойствието и девствеността на страната и природата и, днес понякога тя се свързва с Последния Шангри-Ла.

Най-ранното записано събитие, отнасящо се до Бутан, е преминаването на Падмасамбхава през територията му, около 747 година след Христа. Ранната история на страната е слабо проучена, тъй като голяма част от историческите хроники биват унищожени при пожар в старинната столица Пунакха през 1827 година.

Тази страна таксува туристите с 200 долара на ден само за посещение

Известно е, че за дълъг период от време на територията на днешен Бутан съществуват малки, воюващи помежду си феодални държави, управлявани от различни будистки секти. През 17 век тези държави биват обединени под управлението на Шабдрунг Нгаванг Намгял, който разпорежда строителството на отбранителни крепости-манастири („дзонги“) и въвежда общовалидни закони. По време на неговото управление пристигат и първите европейци – португалският йезуит Ещевао Каселя и неговият помощник. Те подаряват на Намгял пушки, барут и телескоп, и предлагат страната им да му помогне в борбата срещу тибетските нашествия, но той отказва.

След смъртта му през 1651 обединеният Бутан изпада в състояние на гражданска война. Тибетците се възползват от нестабилността на малката страна и я нападат два пъти – през 1710 и 1730, но не успяват да я завземат.

През 1907 година страната за пръв път избира свой крал – Угиен Вангчук. Той е одобрен с пълно мнозинство от будистки водачи, местни управници и няколко високопоставени рода, а през 1910 титлата му бива призната и от Британската империя. Така се поставя началото на съвременната бутанска държава.

Тази страна таксува туристите с 200 долара на ден само за посещение

През 1960 година се изгражда първото шосе в Бутан. Макар и демократична, страната остава почти напълно изолирана от останалия свят до 1990-те години, когато започват реформите на крал Джигме Сингие Вангчук. През 1999 година той премахва дългогодишна забрана на телевизията (но предупреждава да не се злоупотребява с нея), през 2005 година прави промени в конституцията, а през 2008 абдикира в полза на сина си. От 2007 година в страната се провеждат демократични парламентарни избори.

Националното ястие се нарича хемадаци. Представлява много люто блюдо с чили и кашкавал. Основни храни: високопланински червен ориз с орехов вкус; елда, царевица. Добавки: пилешко месо, месо от як, сушени говеждо и свинско, овча мас.

Консумират се супи и яхнии от месо, ориз, папрат, леща и сушени зеленчуци, подправени с чили и кашкавал.

От млечните продукти се произвеждат масло и кашкавал, получени от млякото на тибетския як или от краве мляко.


loading...