Виетнам е наистина едно скрито съкровище, което само тези, които посещават страната, могат да разберат. Казано по друг начин, Виетнам е сериозен обект на световното културно наследство: заливът Халонг, пещерите Phong Nha Ke Bang, древната улица Hoi An и островите Cham са признати със своята невероятна красота.
Въпреки това, много други места, които не са в списъците на ЮНЕСКО, ще ви изненадат допълнително. Да Лат например е невероятно живописен, за да бъде пропуснат. Вили във френски стил, разположени до борова гора, граничещи с ягодова градина – чувствате се като в Европа, но картината по пазарите говори друго.
Пагодата Keo в провинция Тай Бин също добре илюстрира безименната красота на Виетнам: спокойствието на едно религиозно място, разположено сред зеленина на оризови ферми. Независимо дали е обект, който трябва да се види, или атракция извън утъпкания път, няма да останете разочаровани четейки или ако сте късметлия – посещавайки, това невероятно място.
Богатството на Виетнам
Подобно на много други съседни страни в Югоизточна Азия, Виетнам има ценно съкровище: своите хора. Където и да отидете, ще бъдете посрещнати от усмивки и любезна помощ от местните – независимо дали знаете виетнамски или не. Хората от Хюе, например, са известни в цялата страна със своето кралско отношение: елегантно и сладко. Тези от Хой Ан, от друга страна, са известни с това, че са честни. Ако имате време да прекарате в делтата на Меконг във Виетнам, ще бъдете още по-изненадани и вдъхновени от начина, по който сте приети от местните фермери.
С изключение на скъпия полет до там, страната е добре позната дестинация сред туристите с по-скромен бюджет. Например 5-звезден курорт в Да Нанг ще ви струва колкото еквивалентната сума за 3-звезден хотел близо до летището в Лондон. За пазара от по-нисък клас има много хостели и къщи за гости в повечето градове. Цената на храната е още по-ниска, а уличните храни са сред най-добрите в света. Това означава, че дори в най-големите градски райони като Ханой или Хо Ши Мин, можете да прекарате цял ден много добре с общо $15.
Кой не обича кафе (фенове на чая, моля не се обиждайте 😊) ? Хубавото е, че няма Starbucks или Costa с огромните фрапета и латета (който може да пиете и в България), но пък за сметка на това има френско кафе, което може да се намери на всяка една улица в Ханой и Хо Ши Мин.
Защо да бързаме в страна като Виетнам? Насладете се на чаша черно кафе (ca phe den) или студено кафе с кондензирано мляко (cap he sua da) и гледайте как животът минава от някой ъгъл на улицата – никога няма да забравите Виетнам.
Виетнам разполага с цялото неутъпкано изживяване, което много от нас търсим. От престой при етническо семейство в северния планински район на Са Па до правене на снимки по изгрева в Хой Ан до сърфиране на пясък с местни деца в Муй Не – можете да ги назовете всички.
Пробвали ли сте истинска виетнамска храна? Тя надхвърля фо (pho) и пролетните рулца и варира според регионите в страната: пресните зеленчуци продължават да доминират на масите, докато месото и домашните птици тепърва започват да нарастват по популярност.
Близо до плажа, като Nha Trang и Da Nang, можете да намерите изобилие от пресни морски дарове, уловени сутрин и сервирани на вашата вечеря на много достъпна цена. Голям кралски рак например струва около $8 и може да засити 2-ма.
Официалната валута във Виетнам е донг. Разплащанията се извършват в местната валута. Кредитни и дебитни карти са стандартно средство за разплащане в градовете. Банкови автомати са широко достъпни, с изключение на най-малките и високопланински населени места. Не се препоръчва обмяна на донги преди влизането в страната.
Властите класифицират наркотиците „като социално зло.“ Употребата им и тяхната продажба, дори в малки количества, води до тежки присъди, съгласно Наказателния кодекс на страната.Настоятелно се препоръчва да не се приемат пакети или други стоки от неизвестни лица. Багажът трябва се опакова лично и да не се оставя без надзор.
Пътно-транспортните произшествия са една от основните причини за смърт в движението по пътищата и по няколко души умират всеки ден. Основните причини за това са липсата на поддръжка на превозните средства и поддържането на пътищата, а така също и небрежният стил на шофиране. Шофирането през нощта е особено опасно при липса на улично осветление, неспазване ограниченията на скоростта и правилата на движение като преминаване на червени светофари и отнемане на предимство.
За водачите важи нулевата толерантност към алкохола. Пътната полиция рядко разполага с уреди за установяване употребата на алкохол у водачите. При пътно-транспортни произшествия вината се определя основно по това дали няма отнето предимство.
Препоръчително е да се ползват таксита или коли под наем с водач. Международните СУМПС, включително и българските, не са валидни във Виетнам и трябва да бъдат заменени за времето на пребиваване с виетнамски СУМПС. За мотоциклетистите каската е задължителна в цялата страна.
Българските граждани, притежаващи обикновени паспорти, и пътуващи до Виетнам могат да се снабдят с визи по три начина.
1. Чрез посолството на Социалистическа република Виетнам в София.
2. Виза при пристигане (visa on arrival):
Виза при пристигане може да бъде издадена единствено на следните международни летища: Hanoi, Danang, Nha Trang, Hai Phong и Ho Chi Minh. Процедурата изисква преди пътуване кандидатът да се сдобие с т.нар. “visa approval letter”. Последното е възможно чрез организации/туристически агенции във Виетнам, които гарантират за чуждия гражданин и отправят до виетнамските компетентни власти молба за издаване на виетнамска виза при пристигане (visa on arrival). Българският гражданин следва да попълни ел. формуляр, достъпен онлайн на интернет-страници на виетнамските организации/туристически агенции, предлагащи такава услуга, заплати такса за услугата, след което получава писмо-разрешение за виза. Таксите варират от 25 щ.д. до 250 щ.д. в зависимост от това, колко спешна е услугата. Възможно е издаване на писмо-разрешение за пътуване в рамките на от 2 до 4 часа (в стандартно работно време за Виетнам). Писмото се представя на авиолиниите, преди отпътуване от България като основание за пътуване. При пристигане на международното летище във Виетнам се представя писмото, заедно с паспорт и снимка в паспортен формат, заплаща се на място такса за визата; визата се полага в паспорта.
3. Електронна виза (e-visa):
Българските граждани могат да кандидатстват за електронни визи за пътуване с цел туризъм за максимален период на престой във Виетнам до 30 дни. Процедурите предвиждат: предварителна онлайн регистрация чрез http://immigration.gov.vn или http://xuatnhapcanh.gov.vn; предоставяне на лични данни и информация по образец; получаване от апликанта на електронен код; заплащане на такса (Visa Card или Master Card). Решение по молбата за виза следва да бъде получено в рамките на 3 дни по ел. поща на апликанта. При положително решение, апликантът разпечатва електронната си виза, като за целта използва получения при регистрацията код. Документът (електронна виза) и паспорт се представят на ГКПП при влизане на чуждия гражданин във Виетнам. Списък за ГКПП, през които може да се влезне и напусне Виетнам с електронна виза, може да бъде свален ТУК.
Повече и най-актуална информация за визовия режим с Виетнам за българските граждани, притежатели на обикновени паспорти, може да бъде получена от посолството на Виетнам в София.
Размерът на таксите за виза се определя в зависимост от целта на пътуване, планирания престой, и от това дали визата е за еднократно или многократно влизане в страната. Предвид промени в размера на таксите, съветваме българските граждани да се осведомят преди планирано пътуване за стойността на визата, която им е необходима, чрез посолството на Виетнам в София.
Необходимо е българските граждани да притежават валиден паспорт с най-малко 6 месеца валидност преди планираната дата на напускане на Виетнам. Няма ограничение за брой празни страници в паспорта, но документът следва да е чист, да няма изпокъсани страници, персонализираната страница да е запазена четлива.
В паспорта е необходимо да има поне една цяла свободна страница, за да може върху нея да бъде положена входната виза за страната. На гърба на тази страница не следва да има друга положена по-рано виза, освен печати от граничен контрол.
Пътуващите със собствени автомобили следва да притежават разрешение от Главно управление „Митници“ за временен внос на автомобила.
Винетки и тол такси се плащат в брой на определените за целта пътно-пропускателни станции.
В страната често вали пороен дъжд, придружен с гръмотевици и светкавици. Необходимо е да се следят метеорологичните условия в местата на посещение и актуалното състояние на пътищата и железопътния транспорт.
Мислейки за Виетнам, мнозина все още мислят за разкъсвана от война страна – не непременно, но обикновено е така. Азиатската държава е нещо повече от спомен за войната: неговите природни ресурси са нещо, за което си струва да се говори. Националните паркове изобилстват и можете да се насладите на разнообразие от дейности, на които никога не сте се наслаждавали във вашата страна: къмпинг и наблюдение на птици в тропическите гори на Кук Фуонг или Кат Ба; наемане на джип и обиколка на национален парк Cat Tien; интензивен курс по уиндсърфинг в Nha Trang.
Лошата новина е, че ако бъде неконтролиран масовият туризъм може да доведе до проблеми за природата. Добрата новина е, че има още много какво да видим и да му се насладим.
Благодарение на дългата си история, богата традиция и будистко влияние, Виетнам има фестивали, организирани през цялата година – много от които са нечувани на Запад и наистина забавни за изучаване. Празникът Тет, например, е идеалното време да видите как семействата празнуват любовта си към своите предци и един към друг. Тет не трябва да се бърка или да се нарича китайска Нова година, което дори може да е обида за някои националистично настроени виетнамци. Празникът прилича на лунната Нова година по много начини, но е модифицирана с виетнамски нюанси.
Например в провинцията хората остават да пренощуват и правят чунг кейк – върху малко огън и разказват клюки като равносметка за края на годината. В Хай Фонг фестивалът за битка с бизони е добре известен: биволът победител ще бъде убит и представен на бога на селото. Дори официалните празници във Виетнам си струват преживяването: посетете страната на 2 септември и ще видите националните паради. Целите улици ще бъдат осветени от червени знамена, а фойерверките ще превземат небето през нощта.
Историята на Виетнам
Територията на днешен Виетнам е населявана още от палеолита, както показват някои археологични находки от провинция Тханхоа на възраст няколко хиляди години. Археолозите свързват началото на виетнамската цивилизация с културата Фунг Нгуен, съществувала от късния неолит до ранната бронзова епоха (първата половина на 2 хилядолетие пр.н.е.) в днешната провинция Винфук. През 12 век пр.н.е. започналото отглеждане на ориз в мокри оризища и леене на бронз в долините на Ма и Хонгха поставя началото на културата Донг Шон, известна със сложните си бронзови барабани.
От този период са известни множество малки медни мини в северната част на страната. Бронзовите оръжия, инструменти и барабани от донгшонските археологически обекти показват връзки с останалата част на Югоизточна Азия и говорят за местен произход на техниката на леене на бронз. Сред общите за региона находки са ковчезите и погребалните урни с форма на лодка, наколните жилища и оцветяването на зъбите в черно.
Легендарната династия Хонгбанг традиционно се приема за създател на първата виетнамска държава, наричана Ванланг. През 257 година пр.н.е. губи властта от Андиънгвиънг, който обединява племената лак виет със своите ъу виет, създавайки държавата Ъулак. През 207 година пр.н.е. китайският военачалник Джао Туо нанася поражение на Андиънгвиънг и присъединява Ъулак към своята държава Нанюе. През 111 пр.н.е. година пр.н.е. Нанюе от своя страна е присъединена към китайската империя Хан.
През последвалото хилядолетие Виетнам остава част от Китайската империя. Опитите за отделяне от нея, като тези на сестрите Чинг и на Чиеу Тхи Чин постигат само временни успехи. По-дълго се задържа династията Ли – от 544 до 603 година. В началото на 10 век, при падането на династията Тан, Виетнам придобива известна автономия под управлението на местни аристократични фамилии, но остава в рамките на Империята.
Западното проникване във Виетнам започва, след като през 1516 г. в страната пристигат португалски мореплаватели, които до 1535 г. установяват португалско пристанище и търговски център край Файфо (Хой Ан). По-късно през 16 век пристигат още португалски мисионери, а след тях и други европейци. В тези години европейците са добре приети и развиват мощна търговия с оръжие, което продават на постоянно враждуващите (ок. 300 години) виетнамски династии.
След като през 1802 г. Нгуен Анх (император Гиа Лонг) взема властта във Виетнам, с което се слага край на постоянните войни и държавата е обединена, виетнамските владетели губят интерес към поддържането на връзки с европейците. Следващият император Манг Мин започва гонения срещу християнството, като освобождава всички френски съветници, екзекутира седем френски мисионери и неизвестен брой виетнамски християни. Този акт предизвиква голямо недоволство сред европейските нации, имащи апетити към Виетнам.
През 1858 г. френската армия предприема инвазия, която продължава до 1862 г., когато Виетнам попада в колониална зависимост от Франция. Държавата изкуствено е разделена на три части – Кохинхина (Южен Виетнам), Аннам (централен Виетнам) и Тонкин (Северен Виетнам), като заедно с Лаос и Камбоджа, става член на Френски Индокитай. Френската администрация налага значителни политически и културни промени на виетнамското общество, като въвежда западни правила във всички нива на администрацията, правейки латиницата официална писменост (преди това виетнамците използват китайски логограми за своя азбука). Към Виетнам потичат френски инвестиции с главна цел икономическа експлоатация на природните ресурси за директен износ. Виетнамският народ е впрегнат в производството на тютюн, индиго, чай, кафе, ориз, въглища, редки минерали и каучук. Водени от желанието си за печалби, френските управници напълно игнорират нарастващите викове за човешки права и самоуправление, което засилва недоволството в страната и развива мощни националноосвободителни движения, водени от Фан Бой Чау, император Хам Нгхи и „Комунистическата партия на Индокитай“ с лидер Хо Ши Мин.
