Четиво за кмет

„Четиво за кмет, банкери и бизнесмени“ е коментар на Веселина Седларска в сайта reduta.bg. Публикуваме го без намеса.

Ямбол, Центърът за социални услуги. Това е Татяна. Пред нея са дребните сладкиши, които е донесла за приятелите си. Събрали са се да отбележат Деня на хората с увреждания. Татяна е единствената в залата с инвалидна количка. Други не са дошли, защото им е трудно да излязат от жилищните блокове, всяко излизане е изпитание. Някой внася тава банички, това ще е почерпката по случай празника. „Спонсорите ни отминават. Спонсори няма“, ще каже няколко пъти регионалната координаторка на Съюза на инвалидите в България Кръстина Атанасова. Тържеството е на четвъртия етаж, сградата на Центъра за социални услуги е достъпна, асансьорът е достатъчно голям, само че как да стигнат дотук по непреодолимите стълбища на жилищните блокове и разбитите тротоар? До Татяна е Николай, неин асистент и партньор в живота. Татяна е в инвалидна количка от пет години, откакто е останала с един крак.

„Доста бързо разбрах, че животът ми в Ямбол ще е заточение вкъщи. Когато са строени блоковете, никой не е помислил, че са като затвор за хора като мен. И не само за инвалидните колички, погледнете хората тук – кой с бастун, кой с два, кой едва пристъпва. Никой не знае какво ще му се случи утре. Решихме, че животът на село ще е по-лек за мен. Преместихме се да живеем на 20 км от Ямбол, мога да излизам от къщата, виждам слънцето. Но в града се налага да идваме често. За да отида в банката, например. На най-достъпното място в центъра на града е банка ДСК. Тя има платформа, с помощта на която можеш да преодолееш стъпалата до входа. Само че платформата не работи. Има я, но все едно я няма. Понякога ми звънят едни любезни гласове да ми предлагат нови услуги от същата банка. Да, казвам им, искам услуга от вас – платформата ви да работи. Гласът казва ние сме от централата, ще предадем на колегите в Ямбол. И нищо!“

Тук прекъсвам Татяна, защото много ми се иска да кажа нещо на банка ДСК – и на централата им в София, и на клона ѝ в Ямбол: Драги банкери, нямаше човек с увреждане в Ямбол, който да не ми се оплака от имитационната ви грижа – неработещата платформа. Доколкото разбирам, имате много клиенти, ако не и най-много в града. С парите на тези хора разполагате и формирате печалбите си. Ако не от човещина, поне от срам я оправете тази платформа! Вие се изкачвате със здравите си нозе по високото стълбище, но след това разчитате и на хора, които са с болни или липсващи нозе. Колко ви струва да я оправите тази платформа? Ще ви кажа: капка човещина и капка от печалбите ви. И спирам дотук до следващия път, когато ще проверим дали сте си изпълнили човешкия и служебен дълг.

„Труден е животът на хората като мен – продължава Татяна. – Спирачките на количката ми не работят. Дадена ми е за шест години, но не може да издържи толкова. Понякога ползвам старата количка на баща ми, дори тя е по-здрава. Искам да я сменя, но тук ми казват, че имам право да я сменя само в магазина, където съм я купила. А аз я купих в София, където ми отрязаха крака. Сега как да отида до София в същия магазин? „Откъдето сте я взели, там се обърнете“ – това ми казват. България е толкова малка, толкова организации и институции се занимават с хората с увреждания, толкова ли е трудно да се уреди един такъв въпрос? Ходенето до ТЕЛК също не е лесно, нужни са прегледи при лекари. Мен ме трудоустрояват със срок три години. Чудя се крак ли ще ми порасне, та трябва на всеки три години да преминавам по целия този път отново. Като мой асистент Николай получава 217 лева на месец. За да му дадат такава заплата, вземат 100 лева от моята пенсия, това са условията на програмата „Помощ в домашна среда“ на община Тунджа. Програмата е до края на декември. Какво ще стане след това, нямаме представа. Дано я продължат.“

Ако сте се чудили какво правят, когато се съберат на тържество хората, които за най-бързо и без замисляне наричаме инвалиди, сега е моментът да научите – пеят. Не, не просто слушат песни и няма гостуващи изпълнители и състави. Просто някой става и запява. Подемат всички, само настроението е важно, качеството на изпълнението няма значение. Всяко последна сряда от месеца се събират в Клуба на инвалида, споделят си набързо новостите и след това пеят. Тази година са ходили и на екскурзия. Наблизо – до Медвен, но за тях е хубав спомен, всеки се върна към него като ги питах как живеят. (Скоба за ямболските бизнесмени: Драги бизнесмени, хората с увреждания са невидими, защото са затворени в домовете и болестите си. Но те съществуват. И като всеки от нас имат право на радост. Те няма да дойдат да ви се молят за дарения. Неудобно им е, не знаят как се прави и нямат самочувствие. От тях няма да видите голяма полза: нито са промоутъри, нито инфлуенсъри, нито медии, които да ви спестяват неудобните новини. Те са просто хора с труден живот и малки финансови възможности. Създайте си радост като създадете радост на тези хора – помогнете им да отидат на по-дълга екскурзия, направете им тържеството с подаръци и добра трапеза. Те не могат да правят някои неща, но могат едно нещо повече от всички други – да бъдат благодарни.)

И в Ямбол скосяването на тротоарите е като за отбиване на номер, на места е просто струпана купчинка цимент. „Както казва народът да ожениш мома, да не у дома, така са направени“, според Кръстина Атанасова. Достъп до Централна поща няма читалищата не са достъпни, театърът. Общината е с добър достъп.

„Обединихме се с организацията на слепите, глухите, три големи организации станахме и направихме подписка – разказва Янка Георгиева, председател на общинската организация на инвалидите. – Поискахме общината да осигури един автобус, непременно с платформа, който да се ползва по заявка от всички хора с увреждания на цената на билет за градски транспорт. Връчихме подписката в общината, нямаме отговор, съответно и автобус няма. Един куп проблеми имат хората и с ТЕЛК в Ямбол, правят сравнение с други градове и май никъде не е по-зле. Поне автобус да ни дадат, сега има нов кмет, дано да усети колко ни е важно.“

Ямболският Клуб на инвалида е просторен, има място за всички, когато се събират. Но кмет тук не е стъпвал. „Ако дойде кмет в нашия Клуб, ще му разточа баница“ – зарича се Кръстина Атанасова. Г-н Ревански, не заради баницата отидете, а заради това, че в организацията членуват 211 Ваши избиратели.

Още Коментари

loading...