Напоследък често се питам дали писателите не са въвели понятието „художествена измислица“, за да прикриват от близките собствените си емоции и преживявания. Ако някой друг ми беше разказал тази история, може би щях да се усъмня в истинността ѝ. За съжаление всичко се случи едно към едно. По понятни причини ще сменя името и на любимия човек, както и своето. Повече от 7 години имах връзка с Георги. Приятел беше на шефа ми, засякохме се в кабинета, където носех една справка. После разбрах как по мъжки е споделил, че съм му взела ума, и поискал телефона ми. Признавам, че и мен ме впечатли излъчването му, затова като ми се обади и ми каза, че ще ме чака след работа в първата пресечка, за да пием кафе, не отказах.
Когато видя, че се задавам, излезе от колата си и заобиколи, за да отвори предната врата и да ме посрещне. При вида му – елегантен и усмихнат, коленете ми омекнаха.
След първата глътка кафе Георги посегна през масата, сложи длан върху ръката ми, топло ме погледна и каза, че има семейство, на което държи, но съм му превзела сърцето на мига, в който ме е видял. За първи път му се случвало да е безсилен пред чувствата си и в момента в душата му бушува буря. Не бил женкар, не и безгрешен, но сега било различно. Проблемът бил, че неистово искал да е с мен, но никога не би се развел. Последва тежка въздишка от устата ми, той ме погледна тревожно, а аз се усмихнах, благодарих му за искреността, казах му, че съм си отдъхнала. Също никога не бих изоставила съпруга и дъщеря си и съм сигурна, че ни предстои да изживеем една красива любов, но извънбрачна завинаги.Мъката на една стара мома: Магнит съм за мъже, които се опитват да ме унижаватНе вярвах, че ще се случи, но стана – превърнах се в стара мома. Колкото и да искам, просто не мога …Jun 4 2020skafeto.com
Още на другия ден ме покани на вечеря в ресторант, предупреждавайки ме да си осигуря алиби, защото запазил и стая в хотела над заведението.
Това бе първата ми лъжа вкъщи. Гласът ми трепереше от вълнение, докато обяснявах, че отивам на еднодневна командировка – колежката се разболяла, налагало се да я заместя. Никой не ми обърна внимание, но гузната съвест ме караше да говоря повече от необходимото. Беше ми много трудно, за първи път ми се случваше, после обаче се превърнах в изпечена лъжкиня и комбинаторка и не допуснах мъжът и дъщеря ми да се усъмнят какви ги върша.
За първата нощ в хотела няма да говоря, защото и следващите бяха като в приказките – цели 7 години. Винаги в стаята имаше цветя, запалени свещи, изстудено шампанско. Тъй като не можех да внасям у дома скъпи подаръци, Георги ми поднасяше изненади, които ме караха да се чувствам специална и обичана жена. И все повтаряше, че страда, че за рождените и имените ми дни не може да закачи на врата ми златно колие или пръстен с диамант. Можеше да си го позволи, имаше бизнес със съдружник от съседна страна, само че аз нямаше как да обясня от кого са.
Веднъж закъснях за срещата ни, съседите до нас продаваха жилището си, заминаха в чужбина, а мен помолиха да поддържам връзка с брокерската агенция. Георги полюбопитства и изведнъж реши той да купи апартамента, за да можем да се виждаме винаги когато у дома няма никого и мога да прескоча при него „по съседски“. Така вече си имахме любовно гнездо, което той обзаведе по мой вкус.
Дали защото връзката ни беше тайна и като всяко забранено нещо поддържаше висок адреналина ни, но 7 години не ни омръзна да се любим. В смисъл не превърнахме секса в навик, както обикновено става с времето при повечето семейни двойки. Работата му беше свързана с постоянни пътувания, тъй че не беше проблем близките му да мислят, че е в чужбина, а той да си работи с телефона и компютъра от жилището си, за което никой освен мен не знаеше.
Една привечер през септември Георги ми се видя уморен и отчаян. Не се любихме, пихме по уиски и той сподели, че със съдружника му били завлечени от някаква азиатска фирма и имало опасност да фалират. Извини се, че не е във форма, чувствал се зле, стягало го сърцето. Смятал да се отбие в кабинета на свой братовчед – кардиолог, а после да се прибере в дома си. Имах лошо предчувствие, но дори и за миг не съм помислила, че това е последната ни среща и последните часове от живота му. Целунах го и го помолих вечерта да намери начин да ми се обади.Мъката на един наивник: Скъсвах се от работа в чужбина, а тя харчила всичко по любовника сиВероятно сте чували поговорката „С чужда пита помен прави“? Тази мъдрост засяга много човешки отноше…Jun 1 2020skafeto.com
На другия ден по обед шефът ме извика и ми съобщи, че вечерта Георги е получил инфаркт и е починал. Явно през всичкото време е знаел за връзката ни, нали бяха приятели.
На погребението застанах на края на залата и отдалеч се простих с любимия. Нямах сили да се срещна очи в очи с жена му, още по-малко да ѝ изказвам съболезнованията си. Едва се държах на краката си и се страхувах, че ми личи, че съм нещо повече от позната или колежка на покойния. Затова пък всяка сутрин на път за службата се отбивах в близката църква, запалвах свещичка и давах воля на сълзите и болката. Знаех, че никога няма да го забравя, и не можех да си представя как ще продължа да живея без неговата любов.
Точно 40 дни след като Георги почина, прибирайки се от работа, за малко не получих удар. На входната врата на съседното жилище, което доскоро беше нашето любовно гнездо, видях закачен некролог с неговата снимка. Промъкнах се вкъщи, треперейки от вълнение, усещах, че сърцето ми ще се пръсне. Добре, че нямаше никого, налях си половин чаша уиски и я изпих на екс. Беше повече от ясно, че новата ми съседка е вдовицата на Георги, от което ме обля студена пот.
Подробностите научих от нея самата, половин час по-късно, когато звънна и подаде жито, хляб и сладки за Бог да прости. Симпатична и скромна жена, която гласно изрази надежда, че в мое лице вижда съседка, с която би искала да се сближат. Просълзена ми разказа, че съпругът ѝ починал внезапно от притеснение, защото фалирал. Оставил ѝ дългове, за да ги покрие, се наложило да продаде луксозния апартамент, колите, някои скъпи вещи и свои бижута. Добре, че между документите му открили нотариалния акт за този. Макар и маломерен, все пак с дъщеря ѝ имали покрив над главата си и не оставали на улицата…
Оттогава при всяко излизане и прибиране погледът ми се забива в портрета на Георги, а сърцето ми се свива от болка. В началото приемах като истинско изпитание поканите на съпругата му – в събота или неделя да пием по кафе, за да поплаче на рамото ми за непрежалимия си съпруг. После свикнах – нали се бях научила да лъжа своите толкова години, сега се налага да играя ролята на приятелка. Но аз не мразя тази жена, дори ѝ съчувствам, само дето гузната съвест ме кара да се чувствам гадно. А как понякога ми се иска и аз да ревна на глас и да ѝ призная колко и на мен ми липсва същият този мъж, който ми подари 7 щастливи години, равняващи се на цял един живот. Но всеки си плаща за греховете – рано или късно.
Виолина
