„Колкото повече знаеш, толкова повече поводи имаш да се съмняваш“.
Казва Мишел дьо Монтен преди повече от 400 години и около това си верую изгражда цялата си философия – философията на скептицизма и съмнението. Без съмнение размирното време, в което живее, оказва дълбоко влияние върху вижданията му за света, като изгражда своите постулати около мъдростта и нейната хрисимост, подчертавайки, че умните хора не се нуждаят от агресия и показност, а от смиреност и размишления.
Повече за неговите философски търсения и постулати може да прочетем в книгата „Монтен и опитът на скептицизма“ от София Петрова.
В рамките на своя живот Мишел дьо Монтен получава по-голямо признание в качеството си на юрист и държавник, отколкото на човек, открил цяла една човешка философия актуална и до днес. Обществената му кариера го съпътства през по-голямата част от живота му въпреки неговото нежелание да се занимава с политика, от която се оттегля едва след кончината на баща си.
Негова страст се оказват писането и разсъждението върху философия на скептицизма и съмнението. Водейки бележки върху конкретни книги, които изучава, Монтен изобретява жанра есе. Неговите читателски отметки, коментари и допълнения се превръщат в първите философски есета, издадени в книгата му „Опити“. Вижте най-емблематичните цитати от негови есета, които могат да ви вдъхнат много мъдрост, стига да вникнете дълбоко в тях.
„Ако ни забраните нещо, ни карате да мислим за него.“
„Бил е несъмнено умен човек онзи, който е казал, че щастливото съпружество е възможно само между сляпа жена и глух мъж.“
„Големите умове обичат краткостта!“
„Да се прегъват и свиват могат само коленете ми, но не и разумът ми.“
„Любовта е вредна само за глупците. „
„Невежеството е най-меката възглавница, на която човек може да облегне главата си.“
„Само глупаците могат да бъдат непоколебими в своята увереност.“
„Този, който налага тезата си чрез шум и команди, показва, че има слаб разум.“
„Учеността като такава сама по себе си е нещо безлично… По-вярно е да се каже, че тя е нещо ценно само за този, който умее да се ползва от нея.“
„Истинското огледало на нашите мисли е начинът ни на живот.“
„Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.“
„Навикът притъпява остротата на нашия ум.“
„Сами по себе си нещата не са нито мъчителни, нито трудни; нашата слабост и малодушие ги правят такива.“
„Душата извлича полза за себе си от всичко.“
„Ние лесно тълкуваме смисъла на чуждите писания, когато това е в полза на нашите предварително изработени мнения.“
„Нашето велико и славно творение ще бъде да живеем, както трябва.“
„Този, който се страхува, че ще страда, вече страда от страха си.“